Марин Тодоров е новият управител на Меркатор-Б ЕООД, който пое управлението на компанията по-рано през 2011 г. Той отговаря за цялостното развитие на компанията, която през 2011 г. продължава разширяването си на българския пазар. Тодоров е магистър по икономика на промишлеността от УНСС и e сертифициран от Института на банкерите в Лондон по Банки и финанси.От 2000 г. работи в “Доверие Брико” АД, инвеститор в магазините “Mr. Bricolage” за България, Сърбия, Македония и Албания. Последните позиции, които е заемал, са изпълнителен директор на Briko Spec doo, “Mr. Bricolage” в Сърбия и директор Продажби и търговия в “Доверие Брико” АД България.

С него разговаряме за промените в сектора на търговията в периода по време и след кризата.

– Забелязват ли се и какви промени в потребителските навици у нас и в региона в периода след кризата?

Сегментът на бързооборотните стоки е засегнат сравнително малко от кризата, тъй като той предлага стоки, без които клиентът не може. И въпреки това кризата се усети от целия пазар и известни промени в потребителските навици има. За да отговори на тях, бизнесът трябва да бъде гъвкав.Опитът ни през последните месеци показва, че най-голямо е търсенето на промоционалните стоки, свежото месо, плодовете и зеленчуците и др.

– По какъв начин се различава българският пазар на бързооборотни стоки от този в съседните страни?

Българският пазар е много конкурентен, както и пазарът в съседните страни. Що се отнася до присъствието на големите ритейлъри и направени инвестиции, България може да се сравни със страни като Словения и Хърватия. Това е предизвикателство за нас.Българският пазар се развива изключително динамично, което е добре за българския потребител.

– По-трудно ли се прави бизнес в търговията у нас поради по-ниските доходи или по-лесно заради по-ниската наситеност?

Наситеността не е ниска. Международна конкуренция присъства във всички сегменти на търговията – кеш енд кери, ритейл, хипермаркети, дискаунт формата. Бизнес се прави лесно, когато имаш дългосрочна визия и стандарти, по които работиш.Свитите доходи направиха хората по-взискателни по отношение на съотношението качество-цена и за нас това е шанс да изпреварим конкурентите си.

– По-взискателен или по-лесен потребител е българинът в сравнение с тези в нашите съседи?

Клиентите основно и навсякъде търсят добри оферти, а добрата оферта е комбинация между достъпна цена, добро качество, подходящ асортимент и добро обслужване. Това важи повече или по-малко за всички държави, в които оперираме.Разликата е в покупателната способност на населението. В Словения например, стандартът на живот е малко по-висок, могат да се предложат по-специални и съответно по-скъпи продукти – и повече хора могат да си позволят да си ги купят.Българският потребител търси предимно продукти с добро качество и на добра цена. Доброто обслужване също се цени високо. И това е много важно, тъй като цената се формира по-лесно, отколкото възможността да осигуриш добро обслужване.

– Вие познавате добре и пазара в Сърбия. Как се сравнява потреблението и начинът/стандартът на живот в Сърбия и у нас?

Въпросът е интересен, тъй като сравняваме съседни държави, между които има една съществена разлика. Едната е член на Европейския съюз, а другата – не. И въпреки това смятам, че приликите между потреблението в двете държави са доста повече от разликите, най-вече защото хората и в България, и в Сърбия, ценят високо качествената храна и качествените напитки. Това вероятно е поради близостта в темперамента ни.

– Преди да поемете управлението на Меркатор Вие заемате управленски позиции в Mr. Bricolage. По какво си приличат и по какво се различават двата бизнеса?

Приличат си по това, че и двата бизнеса работят в интерес на клиента и се стремят в максимална степен да удовлетворят изискванията на клиента. И в двата бизнеса има високи стандарти за качество, грижа за околната среда и за обществото. Акцентира се върху обслужването и инвестиция в кадрите. Доста сходни неща има в преговорите с доставчици и в други технически елементи. А различията са основно в това, което двете вериги предлагат на клиентите като стоки.

– Защо много хранителни и други продукти у нас са със значително по-високи цени от същите продукти в чужбина?

Нашият опит показва, че в България все още значителен процент от продуктите остава на цена, по-ниска от средната за другите страни от ЕС. Все пак това е отворен пазар и в него действат правилата на конкуренцията – не смятам, че тя би допуснала съществени разлики в цените, които при всички положения се съобразяват и с покупателната способност, и с търсенето.

– По какъв начин големите търговски вериги у нас се възползват от възможностите на интернет?

Голяма част от потребителите ни са в интернет ежедневно. Именно затова не можем да подминем този канал – информацията за промоции, отстъпки и клиентски програми е достъпна и непрекъснато се обновява. Още повече предоставянето на детайли за текущите оферти е част от доброто обслужване.Информираните потребители имат още един мотив да посетят обектите ни. В дългосрочната ни стратегия електронното общуване с потребителите ни също е заложено като приоритет.

– При бързооборотните стоки като че ли заплахата от електронната търговия изглежда по-далечна в сравнение с облеклата например, но все пак съществува. Какъв (би трябвало да) е отговорът на традиционните търговци на новите форми на пазаруване?

Досега тенденциите бяха насочени към откриването на по-големи по формат магазини, които се стремяха да накарат потребителите да отидат до тях, докато занапред ще бъде обратното – магазинът сам „ще отива” до хората. В този смисъл електронната търговия е по-близо до потребителите. И който намери правилния инструмент за привличане на клиенти, ще успее. Предимство на този конкурентен пазар е, че кара всеки участник да влага повече усилия в това да отговаря на потребностите на клиентите си. Отговорът на традиционните търговци би следвало да е гъвкав подход и работа в няколко ключови насоки – ценова политика, асортимент, удобство и приятна атмосфера.

– Търговски обект в мол или самостоятелен хипермаркет?

Зависи от много неща. Ние не искаме да поставяме нещата или-или. Работим по различни проекти и считаме, че има позитиви и в двата типа обекти.

– Какви са плановете на Меркатор у нас за 2011 г. по отношение на експанзия, инвестиции и т.н.?

През 2010 г. въведохме бранда „Рода” на българския пазар и към момента в страната оперираме с 4 мегамаркета. В България се стремим да се наредим сред петте най-добри ритейлъри на бързооборотни стоки.Работим по различни проекти и крайната инвестиция много зависи от тяхната реализация. Меркатор Груп планира до 2015 г. да инвестира 700 млн. евро и значителна част от тази инвестиция ще бъде направена в България.

Ангел Милев

http://www.investor.bg/