Г-н Папазов, скоро се завърнахте от Йордания. Каква беше целта на посещението ви?
В Йордания бях във връзка с доставките на фосфати за „Агрополихим“ и проведох разговори с представители на пристанище Акаба за обща политика по обработката на тези товари.
Преди време бяхте казали, че по време на криза трябва да се увеличи производителността на труда и да се направи техонологичен скок, за да може пристанище Варна да бъде конкурентноспособно. Постигате ли тази ваша цел и как?
Освен това, което казахте ще добавя, че трябва да се инвестира в инфраструктура. Защото след като икономическата криза приключи, новата инфраструктура ще привлече допълнително работа за предприятието и оттам то ще израстне икономически.Ние още в началото на кризата започнахме да говорим за строителство на нови терминали за контейнери, където най-много изоставаме.
В момента инвестирате в няколко корабни места в пристанище Варна-Запад. Според вас тази инвестиция достатъчна ли е, за да се доближим поне малко до пристанищата в Солун и Констанца, от които изоставаме?
В момента правим доста инвестиции. В местата нулево, 10-то, 11-то и 12-то, инвестициите се правят от Пристанищна инфраструктура по подновяване на настилките, а някъде се правят нови настилки. Също така на места 17 и 17А които са ново място и старо, което се иновира. Така, че с настилките ще бъдем в много добро състояние особено за обработката на контейнерите в края на ремонтите.
Дали тези инвестиции ще бъдат достатъчни, защото във ваше изказване вие споделяте, че единственият начин да бъдем конкурентноспособни на пристанището в Констанца е държавата да инвестира в инфраструктура.
Не е достатъчно това, което правим. Трябва да се направи нов контейнерен терминал, който ще бъде първият специализиран в България. Без да имаме контейнерен терминал няма как да се съревноваваме с нашите конкуренти от Констанца и Солун. Надявам се построяването на терминала да стане в най-кратки срокове.
Министър-председателят запознат ли е с проблема?
На тази среща, която направихме в края на 2010 г. в пристанище Варна-Запад, където присъстваха премиера, министъра на финансите, представители на Министерство на транспорта – с колегите от Бургас и Пристанищна инфраструктура обсъдихме с правителството проблемите на пристанищата – а именно строителството на нови терминали и състоянието на сегашните. След тази среща терминалът в пристанище Варна-Запад веднага получи подкрепа с правенето на новите площадки, които са само за контейнери. Разработихме 6 проекта, които са представени на правителството за новите терминали и ги обсъдихме заедно с община Варна и Министерство на транспорта и специалисти от морския бранш. На тази среща се проявиха интересите на всички, а именно, че мястото на терминала на пристанище Изток не е уточнено и се обединихме около идеята, че най-подходящото място за дълбоководен контейнерен терминал е на острова на бившата територия на УПМК.
Според вас успя ли пристанище Варна да се превърне в активен участник и преразпределител на транзитния контейнерен трафик?
Не, ние не сме се превърнали в такъв по простата причина, че нямаме достатъчно инфраструктура. Имаме разговори с наши клиенти, които се опитваме да убедим да ползват пристанището за тези услуги, но до момента не успяваме по обективни причини.
Вие сте изпълнителен директор на пристанище Варна вече 10 години. Как стана така, че пристанищета в Солун и Констанца ни изпревариха?
От 1999 г. всяка година, правителството на Румъния инвестира около 100 млн. евро годишно в пристанището в Констанца. А в пристанищата в Бургас и Варна /с изключение на новия терминал, който беше направен в Бургас/ практически нищо не е инвестирано. Естествено, че когато едната страна инвестира непрекъснато и търси по-големия пазар ще успее, а другата която пасивно стои и чака товарите да дойдат при нея – няма да успее. По тази причина ни изпревариха Солун и Констанца. Разбира се има и обективни причини, по които ние не можем да направим нищо. Солун се намира на изключитерно атрактивно място, много по-удобно от логистична гледна точка от пристанище Варна. А румънската страна с направата на канала море-река Дунав също има значителни предимства в момента.
Прословутото преместване на пристанище Варна-Изток не се ли превърна в говорилня за политиците. Според вас кой трябва да вземе нещата в свои ръце, за да бъде разрешен този наболял за града пролем?
Изглежда на много хора им е удобно да се правят срещи, на които да разсъждават върху разни теми. Ние отдавна, като специалисти в пристанище Варна считаме, че трябва да се премине към действие и това многократно сме го заявили на нашите принципали в Министерство на транспорта. Държавата и Община Варна трябва да вземат решение за пристанище Варна-Изток. Не може на работещо предприятие, което е структуроопределящо за Варна,/защото не е тайна, че пристанището изхранва доста семейства от нашия град/, да не може да се намери място. Това за мен е изключително учудващо. Факт е, че което и място да започнем да работим, като концепция винаги срещаме противници. Дали са от Министрество на транспорта, от общината, знайни и незнайни специалисти – винаги се намират такива.
Във Варна сте известен, като един от най-успешните мениджъри, доказал че може да управлява. Какво ви провокира да се включите в кандидат-кметската надпревара?
Номинацията ми бе предложена от членове от партия ГЕРБ и аз я оценявам много високо. За мен това означава, че труда на колектива на пристанище Варна и моят личен, не е останал неоценен. За мен е голяма чест, че съм номиниран. Какво ще се случи по-нататък не мога да ви кажа, има хора които достатъчно трезво ще обсъдят номинациите и ще видим какво ще се случи.
Според вас Варна има ли нужда от кмет-мениджър, който да управлява града или трябва да се търси политическо лице?
Има мнения и в двете посоки. Едното е, че политиката, която провеждат управляващите трябва да се следва и в града, за да няма противоречия и Варна да го използва, като предимство. Аз съм склонен да твърдя, че общината е работещо тяло, което има нужда от човек, който е управлявал предприятия и е работил с много хора. Според мен в общината бързо трябва да се решават наболелите проблеми и разбира се в полза на града.