Честотата на изчезване на животински видови в глобален мащаб вероятно е надценена със 160%, гласи нов анализ, цитиран в статия в „Нешънъл джиографик“. В изминалите десетилетия множество проучвания обявиха, че намаляването на обитаемата среда ще доведе до изчезване на 20-50% от видовете на земята в в следващите 500 години. Вярно е, че много видове отмират, но западането им става с по-бавни темпове, отколкото се приемаше, каза съавторът на изследването Стивън Хъбел, еколог от Университета на Калифорния в Лос Анджелис.“Добрата новина е, че вероятно имаме малко повече време, за да спасим някои видове“ – съобщи Хъбел. Лошата според него е, че надигащите се заплахи от изчезвания все още остават основен проблем пред опазването на природата през 21 век. Няма сигурен метод за оценка на интензивността на изчезване на живи видове, затова учените използват индиректна оценка. При нея се изчислява интензивността, с която се удостоверяват нови видове във взет за образец хабитат (обитаемо място). Това се нарича съотношение вид-район (СВР). После процесът се обръща, като се прогнозира броят на видовете, които ще изчезнат, както е ставало при подобни по характеристики и размери райони.

Хъбел смята този метод за неточен, защото за да изчезне един вид е необходимо да се изгуби повече обитаема земя, отколкото е необходима, за да бъде открит един живеещ там вид. разминаването идва оттам, че за да се регистрира нова популация в даден регион, е достатъчно да се открие един индивид, но за да се ликвидира, трябва да изчезнат всички индивиди от дадени я вид. „Това е все едно да се каже, че видовете са обречени на изличаване, когато откриеш първия индивид от даден вид и после му заличиш обитаемата зона, а това не е вярно. Трябва да се унищожат всички обиталища, съдържащи всички екземпляри от дадения вид, за да изчезне и той“ – каза ученият. Хъбел и китайският му колега Фанглянг Хи анализираха данните от 11 предварително картографирани горски зони от всички краища на света, всяка с площ 20-50 хектара. Екипът проследи и разпространението на няколко вида птици в континенталната част на САЩ.Базирани на данните от действителността и на математическия си модел, според който унищожаването на хабитата има за резултата по-малко изчезвания на видове, отколкото излиза при метода СВР, учените изчислиха, че интензивността на изчезване на видовете при СВР е преувеличена със 160%.

Екологът Ерик Дайнърстайн, обаче, отбеляза, че новото уточнение на темпото на изчезване на видове, звучи твърде академично в ушите на консервационистите: „Независимо дали надценяването е 160%, 80% или 20%, това кой метод е по-точен изобщо не е основният въпрос. Най-мощното послание е, че унищожаването или фрагментирането на хабитата остават най-голямата бъдеща заплаха за видовете, а тези процеси се ускоряват“.Дайнърстайн подчерта, че пълното изличаване на даден вид дори не е най-важната точка, защото ако той падне под определен брой индивиди, спира да изпълнява екологичната си роля, независимо, че още съществува. От гледна точка на екосистемата е без значение дали такъв вид още тлее, или е напълно изличен. „Екологичното изличаване е много по-голям проблем пред защитниците на природата, отколкото този да се идентифицират последните един или два живи екземпляра от даден вид, които и така нямат функционално значение“ – поясни специалистът.

Хъбел и Хи подчертаха, че техните корекции не променят основната картина: „Учените и екозащитниците са прави, като казват, че се намираме в навечерието на шестото мащабно изчезване на живи видове, или дори че то вече е започнало. Нашата оценка не влиза в противоречие с това“. Те, обаче, подчертаха, че правилното оценяване на темповете на изчезване е от възлово значение за усилията за опазване на живата природа. То се изразява и във финансов аспект, тъй като, по думите на Хъбел, „е по-добре да знаем за какво употребяваме пари и какви са истинските цифри“.Двамата специалисти подчертаха, че има още път да се измине до създаване на оптимален метод за определяне на темповете на изчезване на видове. „Лошата новина е, че все още не разполагаме с добри методи за тази оценка – каза Хъбел – Точният отговор зависи от създаване на точен модел на изчезването на хабитата в съотношение с точно установяване на разпределението на видовете. въпреки че виждаме изчезването на обитаемата среда от сателитите, ние често не знаем къде на земната повърхност живеят видовете“.

http://www.ekipnews.com/