Нежеланието на еврозоната да обмисли някакъв вид преструктуриране за Гърция и в определен момент за Ирландия и Португалия стана обект на сериозни критики на икономистите, които вярват, че фалитът на една или и на трите страни сега вече е неизбежен, пише CNBC.Дебатът е фокусиран върху един единствен въпрос. Кой ще бъде спасен? Закъсалите страни или институциите, които държат техния дълг?Тези спасителни планове всъщност са спасителни решения за банковия сектор на страните кредитори като Германия и Франция, а не за икономики, които са притиснати от дългова тежест, като Ирландия и Гърция, казва Девина Мехра, главен стратег на First Global.

„Като отлагат решението, което е единствената цел на спасителните планове, политиците позволяват на банките да си уредят сметките със закъсалите страни“, казва Мехра.От началото на кризата основните банки в Германия и Франция се опитват да понижат експозицията си към периферията на еврозоната.„Нетната експозиция на европейските банки към Португалия, Ирландия, Гърция и Испания е паднала от над 500 млрд. долара преди началото на кризата до 230 млрд. долара в края на 2010 г. – спад от почти 55% за по-малко от година“, казва Мехра.„Данните показват, че германските и френските банки, които бяха в епицентъра на проблема, са успели успешно да се възползват от ситуацията и да намалят експозицията си към засегнатите страни“, казва той.Това, по думите на Мехра, ще влоши ситуацията за тези страни, тъй като разпродажбите на техните ДЦК води до повишаване на цената за финансирането им.Като се има предвид, че и трите страни в даден момент вероятно ще прибягнат до някакво преструктуриране, най-големият губещ вероятно ще се окаже Европейската централна банка (ЕЦБ), посочва Мехра.

http://www.investor.bg/