Началото е поставено на 13 юни 1985 г. от гръцкия министър на културата – прочутата актриса и певица Мелина Меркури. Със специално решение на Съвета на министрите на Съюза първоначалното наименование на инициативата е Европейски град на културата. В официалния документ се изтъква, че Европейски град на културата ще представя култура, която в своето историческо възникване и съвременно развитие се xарактеризира както от общи елементи, така и от богатство, родено от различия.През 1990 г. министрите на културата на ЕС правят още една важна крачка, която разширява мащабите на инициативата. Те решават след завършването на ротацията на дванадесетте страни членки през 1996 г. в процедурата по номиниране и избор на европейски град на културата да участват и други европейски страни, извън ЕС.
През 1999 г. инициативата Европейски град на културата започва да носи името Европейска столица на културата. Променят се и правилата, свързани с избора на града домакин. Най-важна роля в определянето на града носител на престижния титул има комисията по избор. В нея участват седем водещи независими личности, експерти в сферата на културата и още шестима от заинтересованата държава.Решението за избор на домакин на Европейска столица на културата е необходимо да уточнява как номинираният град възнамерява да открои художествените движения и стилове, споделяни от европейците, които този град е вдъхновил или към които има съществен принос. Важна част от аргументите се съдържат във възможностите на града да насърчи събития, които включват участието на творци от други градове в държавите членки, както и да поощри движението им в рамките на Европейския съюз. Следващото изискване от страна на европейски институции е насочено към подкрепа и развитие на творческите дейности, които са същностен елемент от всяка културна политика. Градът домакин е задължен да осигури участието на широки социални слоеве и да гарантира устойчивост на инициативата и след края на събитията.
Създаването на положителен образ на Европейския съюз сред гражданите, както и възможно най-широкото разпространение на различните събития чрез употребата на съвременните комуникационни форми е следващото важно изискване към Европейската столица на културата. Организаторите на събитията са длъжни и да насърчат диалога между европейските култури и културите от други части на света и в този дух да се подобри откритостта за разбирането на другите, което е основна културна ценност. Ползването на историческото наследство, градската архитектура и подобряването на качеството на живот в града са също важна група изисквания. В крайна сметка градът домакин организира програма от културни събития, които открояват както собствената му култура и културно наследство, така и региона около тях.В решение от 24 октомври 2006 г. на Европейския парламент и Съвета в приложения списък за първи път официално фигурира името на България като домакин на инициативата Европейска столица на културата през 2019 г. заедно с град от Италия.
Досега са избрани следните европейски столици на културата:
• 1985 – Атина
• 1986 – Флоренция
• 1987 – Амстердам
• 1988 – Берлин
• 1989 – Париж
• 1990 – Глазгоу
• 1991 – Дъблин
• 1992 – Мадрид
• 1993 – Антверпен
• 1994 – Лисабон
• 1995 – Люксембург
• 1996 – Копенхаген
• 1997 – Солун
• 1998 – Стокхолм
• 1999 – Ваймар
• 2000 – Авиньон, Берген, Болоня, Брюксел, Краков, Прага, Рейкявик, Сантяго де Компостела, Хелзинки
• 2001 – Ротердам и Порто
• 2002 – Брюге (Брюж) и Саламанка
• 2003 – Грац
• 2004 – Генуа и Лил
• 2005 – Корк
• 2006 – Патра
• 2007 – Люксембург и Сибиу
• 2008 – Ливърпул и Ставангер
• 2009 – Линц и Вилнюс
• 2010 – Есен, Истанбул и Печ
• 2011 – Турку и Талин
• 2012 – Гемарайнш и Марибор
• 2013 – Марсилия и Кошице
• 2014 – Умео и Рига
• 2015 – Монс и Пилзен