В кавала определено има някаква магия, това подчерта в интервю за ТВ „Европа“ големият български музикант Теодосий Спасов, наричан „Орфей на 21 век“. За да смесваш успешно различни стилове, е необходимо да имаш познание и усет, в противен случай се получава кич, сподели първият кавал на планетата и допълни, че му се е сбъднала голямата детска мечта – музиката на кавала да се интегрира с класически инструменти.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Как се роди идеята за проекта  Free Flamenco Trio ? Знам само, че това е станало на сцена в Ротердам? Разкажете повече за него?

– Последно свирихме януари, февруари в рамките на Фламенко Бианале – голям холандски фестивал в Ротердам. Там имахме два концерта. Първият беше с присъствието на известния фламенко певец Хосе Валенсия, на невероятния танцьор Хокей Грило и Пастора Галва, танцьорка също от високо ниво.

Инструменталистите бяхме: лидерът на групата Давид Пеня–Дорантес –  фламенко пианист, един от най-добрите, също невероятният басист, който в момента е един от най-спряганите басисти в света – Рено Гарсия Фонс, и Тете Пеня, който е персокунист и от рода на Дурантес. Така първият концерт беше откриването на Бианалето задно цялата тази  група. А вторият беше вече в рамките на фестивала, но също и под шапката на Нортис Джаз фестивал – само инструментален вариант на спектакъла и с тази група в инструментален вариант ние ще се представим в зала „България“.

– Невероятното шоу на тримата магьосници – така казват за вас, каква е магията на Фламенгото?

– Ние в България имаме страст към фламенкото, обичаме тази музика. Тя се корени далеч в миналото, има много ориенталски привкус с, разбира се, много европейски похвати и специално е известна с уникалния стил на китарата. Пако де Лусия ни е гостувал тук. Той, разбира се, е една фламенко икона на Испания. Навсякъде там във фламенко клубовете може да се види негов портрет. Ние също имаме отношение към фламенко пеенето. Тази музика ни е близка, особено една част от нашата циганска вълна, която идва от Испания.

– Как успявате да съчетавате пиано, контрабас, кавал?

– В случая  смесваме наистина европейско фламенко и балканска музика с похватите на джаза, защото и тримата сме били в тази музика. Специално Дорантес е завършил класическо пиано с отношение към джаза. Рено Гарсия е прехвърлил техниката от индийската музика за свиране на вина – майката на контрабаса, в един момент той решава своите знания от индийската музика да ги прехвърли върху свиренето на контрабас. Аз започнах да свиря в джазовата музика, прилагайки своите знанията от народната музика.

– Как се запознахте, през  2004 година вие също свирихте тримата и имахте някаква награда?

– Аз бях поканен да записвам албума Sur Юг на Давид Дорантес за издателска компания за Испания. Като продуцент на този албум беше Юг де Кроасон, известен и у нас, който направи шокиращия албум „Моцарт в Египет“, в който освен влиянието на египетската традиционна музика участва и аранжимент  оркестрация на класическа музика, в този албум свири и нашият оркестър на БНР. Аз участвах в Sur като специален гост и за първи път се срещнах с фламенкото. И ми беше много страно дали се справям със ситуацията. Даже попитах Давид – добре ли става, какво усещаш. Той каза: „Да, Тео, продължавай да записваш, всеки твой тон е фламенко.“

– Ще ви върна в началото, когато решите да съчетавате този ваш стил, как решихте да интегрирате този български инструмент с джаз, какви бяха очакванията ви тогава?

– Миналата година имахме 30 години от завършването на нашия випуск в музикалното училище в Котел. Стана дума, че моите страсти към някакво движение извън канона на традиционната музика са се появили още тогава. И много мои съученици споменаваха имена на пиеси и концерти, които съм изпълнявал тогава, по време на музикалните ни продукции ,явно съм бил склонен към нещо новаторско и когато попаднах през 82 година в музикалната акадимия в Пловдив, там се срещнах с Дарин Бърнев, мой състудент, който завършваше академията, китарист и композитор, и беше чул за моите страсти и ме покани на една среща, даде ми ноти, материал и каза: „Би ли изсвирил тези две пиеси – Бърнево хоро и Роскавал?“ Засвирихме ги, при което той полудя от щастие, защото се получи. Следващата седмица ние записахме в радио Пловдив, при Тома Спространов, който с тези  записи щастлив се появи в националното радио в рубриката си „Пулсиращи ноти“ като нова линия и ги излъчи.

tvevropa.com