„Бащинството е мечта на всеки, но за съжаление, понякога творците малко забавят това нещо, защото считат, че първо трябва да си свършат някои неща, свързани с кариерата. Бащинството естествено променя по някакъв начин. Това е един от най-щастливите моменти в живота на човека – да се почувства родител“, казва в интервю за ТВ „Европа“ Коцето-Калки.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Как се роди това Калки?

– През 1995 г. се разделихме с групата „Медикус” за известно време и тогава създадохме група, която се нарича „Калки бенд”. Това съвпадна с периода, в който бях започнал да пиша приказки и реших, че трябва да имам приказно име. Калки е един герой от индийската митология, конник е и аз исках да използвам непознато име, затова се спрях на него.

– Защо решихте да влезете в музиката, вие сте дипломиран стоматолог?

– Още преди първи курс в Медицинската академия се колебаех дали да кандидатствам в НАТФИЗ или в Музикалната академия, тогава консерваторията, дори се готвих и за Долна Митрополия, защото баща ми е пилот от ВВС. Подготвях се за всичко. В крайна сметка надделя медицината, защото много се бях запалил по йога тогава и исках да се занимавам с нетрадиционна медицина, което се оказа в онзи период доста трудно. В Медицинската академия създадохме театрална трупа, аз изиграх няколко главни роли там и от ядрото на тази театрална трупа се роди „Медикус”. Бяхме изключително весели, даже нямахме намерение да стъпваме на професионална сцена.

– Но после взехте няколко награди, а после започнаха да пеят песните ви. Бяхте оценени и в чужбина.

– Да, това ни накара да се позамислим и започнахме да се занимаваме по-сериозно.

– Защо кънтри обаче? В онези времена, за които говорим, кънтрито не беше толкова навлязло в България, други неща се слушаха. Бъркам ли?

– 1988 – 1989 г. в България беше епохата на хард енд хеви музиката. Имаше една или две групи, които свириха кънтри – ние и група „Атлас”. Ние тръгнахме от това, защото първата песен, която научих да свиря на китара, беше една песен на Боб Дилън и оттам ми харесаха много песни. Беше достъпно с акустични инструменти да се свири тази музика. Тогава свирихме и в градинката на „Кристал“, после ни поканиха едни художници дисиденти да свирим с тях, имахме проблеми с милицията тогава и това като че ли още повече ни насърчи да пеем кънтри.

– Защо 1995 г. се разделихте?

– Карма. Всички събития в живота са предварително предписани. Освен това може би се разминаха някои творчески планове на състава – тогава бяхме с Дони, с Момчил. Те започнаха самостоятелен проект, други членове от групата имаха други идеи за нещата. В крайна сметка групата продължи всяка година да си празнува рождения ден и от година и половина-две насам отново се събрахме.

– Да, това е следващият ми въпрос – можем ли да кажем, че „Медикус” отново съществува?

– Да, но само като клубна група. За съжаление Дони, поради голямата му натовареност и новите семейни ангажименти, не може да участва в групата, но Момчил е тук и въпреки че сме с променен състава, продължаваме да веселим стари и нови приятели.

– Кога ще издадете албум?

– С „Медикус” имаме издадени няколко албума. Последното нещо, което записахме, беше обработка на една народна песен, която чухме в една кръчма в Банско – Делчо войвода. Мислихме за лятото да запишем нещо като някаква лятна песен, но времето много ни се сгъсти на всичките, защото всички сме малко в различни посоки в момента… Не сме се отказали от идеята да записваме.

– Можем ли да кажем, че песента ви „Векът на любовта” е вашата визитна картичка?

– Да, тя може да се нарече визитна картичка на „Медикус”. С нея спечелихме конкурса „Мелодия на годината” през 1991 г., който беше последен такъв. Но от този албум поне 5-6 песни станаха истински хитове.

– Трудно ли се прави истински хит днес или преди беше по-лесно?

– Сякаш в последните двадесет години не се раждат такива песни, каквито между 60-те и 80-те години на миналия век. Тогава се направиха песни, които винаги ще се пеят.

– В кое амплоа сте се чувствали най-добре – в това на артист, на изпълнител, на стоматолог.

– Музиката е най-силно в сърцето ми, бих казал досега, защото това е най-голямата енергия, с която един човек може да бъде облагодетелстван. Друг е въпросът на реализацията, което е по-трудно. Не мога да се откажа нито от медицината, да не говорим за театралната и киносцената.

– …на които в последните години участвате. Коя ви е любимата ви роля?

– Исус Христос суперзвезда. Това е най-силната ми изява и най-желаната ми роля. Другите всички роли са ми били малко по-второстепенни. Имам участия в няколко филма.

– Кога ще ви видим на голям екран отново?

– Сега преговарям с продуцентите на „Сиа адвъртайзинг“, които направиха ”Мисия Лондон” и те имат идеи да продължат филма. Там моята роля, макар и кратка, се оказа впечатляваща и ме помолиха да нахвърлям идея на сценарий за филм или за сериал. Надявам се да се роди нещо хубаво скоро време.

– Как успявате да ги съчетавате всички тези занимания?

– Определил съм си за кабинета времето след обяд. Вечерта съм я оставил за всичките музи, които могат да се случат навсякъде. През деня е за деловата работа. Най-малко ми остава време за сън, за съжаление. Сънят е много творческо и е много важен за един творец.

– Написахте книга с детски приказки „Белият кон”…

– Това е названието на най-голямата приказка. По нея направих и един спектакъл с ирландски танци. Той се играеше в театър „София“.

– Промени ли ви бащинството?

– Бащинството е мечта на всеки, но за съжаление, понякога творците малко забавят това нещо, защото считат, че първо трябва да си свършат някои неща, свързани с кариерата. Бащинството естествено променя по някакъв начин. Това е един от най-щастливите моменти в живота на човека – да се почувства родител.

– И във вашия живот?

– И в моя също така.

tvevropa.com