Станислава Чуринскиене е по професия психиатър и журналист, освен това автор е на романите „Бог да благослови Стю” (2007), „Second  Life” – (2009), „Хванаха ме да крада” (2011). Последната й книга, посветена на Мрежата, стана повод и за разговора ни с нея.  Доколкото разбирам от анотацията на книгата Ви, се интересувате от прикритата истина и възможностите лъжата да бъде разкрита чрез Интернет и всички съпътстващи иновации. Смятате ли, че Интернет, Скайп и социалните мрежи изкривяват отношението ни към истината и лъжата?Скайп и социалните мрежи, мисля, имат тъкмо обратната функция. Връщат в играта истината и лъжата като прости, обективни факти, неподлежащи на интерпретация и обикновено увъртане. Участието ни в социални мрежи и скайп-историите ни са журналистика на собствения ни живот, записан по дни и часове, точно толкова „едно към едно”, колкото сами сме преживели нещата, за които разказваме (или показваме).

Попаднала в неправилните ръце (ръцете на онези, които не трябва да знаят фактите, които сме описали), тази информация може напълно да промени хода на живота ни. Интернет и съпътстващите иновации ни правят ужасно прозрачни, имаме все по-малък контрол над цялата истина за себе си. Наскоро съвсем случайно попаднах във Фейсбук на недостатъчно защитена откъм достъп снимка на мой много близък човек, чиято сватба наближава.Снимката беше много недвусмислена, в профила на човек, с когото моят близък се беше въвлякъл в „нерегламентирани отношения” и очевидно качена без негово съгласие. Останах шокирана колко малко знам за живота на този иначе ужасно близък приятел и какви факти научавам чрез трети лица.

Засягате темата как Интернет променя порядъка, в който живеем. Разкажете каква е вашата интерпретация на този порядък и в какво го превръщат Мрежата, социалните сайтове и Скайп?В днешно време, преселвайки се онлайн, където няма материя, а само дух и въображение, сами се отказваме от телесността. Грубо казано, Мрежата постигна християнската мечта и практически детронира тялото и неговите пориви. Остава да видим какво ще правим в свят, който все повече се гради от не-материя.Съгласни ли сте с твърдението, че Интернет прави хората изолирани и, ако това е така, кое, според Вас, поражда по-голям конфликт – въпросната изолираност или създаването на нереалистичен образ за нас на базата на чуждото мнение?

Не мога да съм по-несъгласна с това, че Интернет прави хората изолирани. Напротив, заставя хората да общуват целенасочено и по същество. Когато разполагаш само с думи или варианти за комуникация, изключващи физическото присъствие и контакт, нямаш зад какво да се скриеш и автентичността неизменно взема връх. Това, че Мрежата позволява близост и споделяне без физически контакт, не означава, че ни прави изолирани.В книгата си говорите и за форумите (bg-mama). Каква е за Вас тежестта на написаните онлайн мнения? Могат ли да бъдат меродавни, когато е възможна липсата на анагажираност?Форумите са много интересни точно в ролята си на терапевтична общност. Психотерапевтът също не е ангажиран с клиента си, поне не технически погледнато – не живеят заедно, не са в житейска връзка, а в стриктно професионална.

Въпреки това, терапевтът в по-голямата част от случаите има доста по-меродавна (обективна) оценка за клиента си от тази на хората, които се познават от години. Просто защото терапевтичната среда или форумът дават свобода човек свободно да се себеизрази, без страх от наказание или последствия.

Освен това не е съвсем вярно, че няма ангажираност. Форумите са общества като всички други и в рамките им хората се сближават доста. Така че ангажираността неизменно присъства и там, а мненията на уважаваните потребители имат голяма тежест. Тази тежест е и реална, защото престиж и популярност във форум се печели точно толкова трудно, колкото и офлайн – нужни са съответните качества.Доколко онлайн изживяванията имат офлайн еквивалент? Могат ли да си влияят и да проникват едно в друго?

Онлайн и офлайн преживяванията не бива да се противопоставят на принципа или-или, струва ми се. Те са по-скоро „и-и”, не се бият помежду си. Могат да са в конфликт само, ако онлайн опита ни съществено започне да превишава по време и удовлетворителност това, което ни се случва офлайн. Дали това е бягство, пристрастеност или просто нов начин на живот, не се наемам да оценявам.Мрежата обаче може да е среда, в която експериментираме поведения, които после да пренесем и във физическия си живот. Със сигурност, общото между преживяванията ни в двата свята е най-същественият инструмент, с който оперираме – самите ние. А ние сме един и същи човек и онлайн, и офлайн. Така че едва ли можем да разграничим двата си живота.

Сайтовете за запознанства могат ли да бъдат адекватно място, където човек да разкрие себе си и да си позволи да се довери? Доколко възможно е това, според Вас?Сайтовете за запознанства са просто среда, в която можеш да срещнеш хора. Тя много малко се различава от клуба, улицата, работата или всяко друго място, където двама души могат да се намерят.

Ако подхождаш бавно към създаването на връзки, ще си по-изкушен да си чатиш дълго, преди да пренесеш контакта на следващото ниво. Ако пък си от хората, които бързо се хвърлят в отношения – чисто сексуални или по-дълбоки, ще действаш бързо и онлайн. Ако имаш проблем с доверието, няма да можеш да се отпуснеш нито във виртуалния, нито във физическия свят.Ако не умееш да оценяваш правилно риска, ще станеш жертва на престъпление и в сайт, и на купон. Често себеразкриването е много по-лесно и безболезнено онлайн, заради преживяването за анонимност, която Интернет предлага. Усещането за анонимност в Мрежата обаче е просто илюзия.

inews.bg