Доц. д-р Радослав Наков е завършил Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Специализирал и работил в Масачузетския технологичен институт, САЩ, и в Университета на Уппсала, Швеция. Понастоящем е зам.-директор на Геологическия институт при БАН и председател на Българското геологическо дружество. Работи върху проблемите на геодинамиката и структурните условия за локализиране на находища на полезни изкопаеми.

– Доц. Наков, правени ли са досега проучвания за залежи от шистов газ в района на Североизточна България?

– До момента в Североизточна България не са правени практически проучвания за шистов газ. Това са само предварителни изследвания върху възможността да бъде открит шистов газ в тази част на страната и те до голяма степен се базират на известното за геологията на района, а тази фактология е придобита основно от проучванията за нефт и газ, провеждани в цяла Северна България. Докато не бъде просондирано и не бъдат доказани някакви запаси, всичко е в областта на перспективата. Едва след като бъдат проведени реалните сондажи и бъдат направени изпитанията, ще може да се каже с точност има ли, няма ли и какви са запасите. Цифрите, които се съобщават, са прогнозни ресурси, а не доказани запаси.

– Какво всъщност представляват т. нар. конвенционални и неконвенционални находища?

– Така наречените конвенционални находища на въглеводороди, в това число и на природен газ, се съдържат в порьозни скали. Тоест те просмукват скалата, така както гъбичката, с която мием чинии, просмуква вода. Благодарение на това празно пространство в скалите, газът или нефтът могат да бъдат добивани. За разлика от тях, т. нар. шистов газ се съдържа в много плътни скали, които са силно уплътнени глини и правилното им наименование е аргилити. Разликата от класическия тип конвенционални находища е, че газът се намира свързан в основната маса на тези много плътни скали и за да бъде извлечен, скалата трябва да бъде напукана по изкуствен начин, за да бъдат извлечени количествата. Затова и се казват неконвенционални, защото доскоро не са били известни като възможен източник на газ. Това е основната разлика. Иначе съставът на шистовия газ е същият като газа, който се добива от конвенционалните находища.

– Откъде идват опасенията, че сондажите и самата технология за добив на шистов газ са рискови и какво е Вашето становище като експерт?

– Във всяко нещо съществува някакъв риск, но нещата не са нито черни, нито бели. Съществува някакъв риск и в случая въпросът е той да бъде минимализиран и да бъде контролиран. А това може да стане единствено, когато стриктно се спазват технологиите и се работи внимателно при разкриването на пластовете. Принципно риск има и когато карате колата си, но досега никой не се е отказал заради потенциална опасност. В случая е същото – ние не трябва да се отказваме от възможността да имаме добив на собствен газ. Просто залогът е много голям, а рискът, както вече казах, може да се контролира. Като гледам какво се пише в пресата – за мен е необяснимо защо се акцентира толкова на риска, а не на ползите.

– Все пак е нормално хората да се притесняват. Скоро депутати от БСП алармираха, че над шистовите скали се намира най-големият подземен водоносен хоризонт и има опасност при сондажите да се замърси питейната вода. Възможен ли е такъв вариант?

– Вярно е, че има случаи на замърсяване на питейните води с газ. Сигурно сте виждали клипчето, как се пали водата от чешмата. Съществува такъв риск и това се е случвало в САЩ, просто защото не са спазени предполагам технологиите и не са били изучени внимателно водоносните хоризонти. Затова според мен при предстоящите проучвания в Североизточна България трябва да участват и специалисти хидрогеолози, които да оценяват риска. Когато са добре изучени пластовете, съществуват и възможности те да бъдат добре изолирани, за да не се допусне проникване на газ от един пласт в друг. Второто, от което хората много се плашат, без да имам обяснения защо изобщо се споменава, е, че имало опасност от земетресения. Няма как да станат тези земетресения, защото не се използват взривни устройства, а се ползва технология, при която пластът се напуква чрез вода под налягане. Инжектира се вода под голямо налягане с пясък, вследствие на което скалата се напуква и се създават пукнатини, които след това се запазват отворени и от тях се извлича газът.

– Ще обясните ли по-подробно как точно се предпазва от замърсяване този подземен водоносен хоризонт?

– Самият сондаж се изолира отвсякъде и където има опасност тези водоносни хоризонти се циментират, за да няма проникване. Освен това, тези случаи на изтичане на газ в подземните води, са станали в находища, които са много близко до повърхността и до питейните води – на дълбочина около 400-500 метра. Докато при терените в България, които предстои да бъдат проучвани, става въпрос за находища, на дълбочина около 3-4 хил. метра. Говорим за дебелина от няколко километра и се предполага, че те ще бъдат една достатъчна защита за изолиране на нашите водоносни хоризонти. Разбира се, първо трябва проучванията да докажат има ли го този газ, да бъдат направени екологични оценки, които да покажат какви мерки да се предприемат, за да не бъдат замърсявани водите и тези мерки да бъдат спазвани, а не априори да се казва, че е опасно и не трябва да се прави. Отново ще отбележа, че не трябва да се отказваме от възможността да имаме добив на природен газ. Още повече, че в случая ние финансово не влагаме нищо, целият финансов риск е на компанията.

– Има ли значение фактът, че компанията, която спечели търга за проучването на терена край Нови пазар, все пак има опит в тази сфера?

– От една страна говорим за начинание, на което трябва да се даде зелена улица и не е толкова съществено коя е компанията. От друга страна обаче е важно, защото “Шеврон” е голяма, сериозна компания, която има възможности да инвестира.

– Освен САЩ, кои други държави насочват усилия към добива на шистов газ?

– Към добива на шистов газ насочват усилия много държави – Великобритания, Швеция, Германия, Полша, Унгария, Украйна. Не може да не отбележим, че някои държави, като Франция например, ограничават тези проучвания, дори забраняват тази технология. Но вероятно това е въпрос на национална стратегия, просто защото Франция няма нужда от добив на шистов газ, а разчита на ядрената енергетика.

– Наясно ли са експертите с какви енергийни ресурси разполага страната ни?

– Нашите енергийни ресурси са твърде ограничени. Аз не мога да коментирам целия енергиен ресурс, но примерно при повечето реки, където има възможност, вече се произвежда електроенергия от ВЕЦ-овете. Въглищата са много съществени за нашата енергетика, но са изключително лошокачествени, с вредни емисии в атмосферата. Резервите ни на нефт са на практика нула, запасите ни на газ идват от две малки находища в Черноморския шелф край Калиакра и Каварна и едно при с. Девенци край Червен бряг. И атомната електроцентрала “Козлодуй”, която произвежда над 30 процента от електроенергията. Така че страната ни няма големи източници на енергийни ресурси и евентуалното откриване на газови находища ще бъде един тласък за икономиката като цяло. А в локален план, за целия регион добивът на газ ще открие нови работни места, ще привлече капиталовложения. Не съм икономист и по тази част на въпроса не мога да дам експертно мнение, но според мен всеки трябва да си даде сметка за положителния ефект. Ще подчертая, че опитът, който има, идва преди всичко от САЩ. Благодарение на добива на шистов газ, цената на суровината не расте, вносът е ограничен, а САЩ станаха основен производител на газ в света, изпреварвайки Русия. Така че има огромна перспектива в проучванията и разработването на шистовите находища.

– Напоследък се коментира и интересът към добива на злато. Вярно ли е, че у нас само близо 40 на сто от находищата са добре проучени?

– Не знам колко процента са добре проучени, защото винаги има капацитет и потенциал за откриване на нови находища на злато. Това, което у нас е известно като промишлени находища, основно е находището на Челопеч, което практически е медно-златно. В други рудници – “Елаците” и “Асарел”, се добива попътно малко злато. Има доказано находище край Крумовград, но за съжаление вече доста години не може да започне неговата експлоатация по различни причини. Има и някои други обнадеждаващи отрития, визирам тези в района на Брезник и Трън, където се провеждат проучвания.
Като цяло на територията на страната има потенциал за нови златни находища. Злато в разсипно състояние има и в голяма част от българските реки. То може да бъде добито чрез промиване на речния пясък, както сме гледали по филмите. Условия за промишлен добив на разсипно злато у нас обаче няма. В миналото са правени такива проучвания, но находищата се оказват икономически нерентабилни.

topnovini.bg