„Адът е град, който много прилича на Лондон“, казва английският поет Пърси Биш Шели през 1819 година. Съвременните учени явно са съгласни с неговото заключение. Миналата година холандски изследователи обявиха, че рискът от развитие на психични разстройства сред градското население е с 39% по-висок, отколкото сред селското. Ново изследване хвърля повече светлина върху този въпрос: който живее в град с над 100 000 жители или е прекарал детството си там, е по-податлив на депресии и шизофрения. Най-вероятната причина за това е стресът.

Флориан Ледербоген от университета в Хайделберг и Йенс Прюснер от този в Монреал доказват, че размерът на селището влияе върху начина, по който човек реагира при стрес и активира областите от мозъка, които играят роля при психичните заболявания.Статистическите данни потвърждават теорията: гражданите са изложени на повишен риск от депресия, чието развитие е с 40 процента по-вероятно в град, отколкото в село, както и на тревожно разстройство, при което вероятността се увеличава с 20 на сто.

Децата на големия град

Големият град влияе не само на неговите жители, но и на тези, които са израснали там. Според изследването мозъчните структури на децата и юношите, които растат в градска среда, биват трайно променени. Това е и вероятното обяснение на повишения риск от шизофрения сред обитателите на градовете.И все пак може да се окаже, че градът не е адът, за който го обявява Шели. Върху реакцията на мозъка при стрес влияят редица фактори, не всички от които са свързани с градската среда. „Не можем да изключим аспекти като социално положение, брой приятели и големина на жилището, които също оказват влияние върху психиката“, обяснява Флориан Ледербоген.Нещо повече – съществуват немалко изследвания, доказващи ползите, които градският живот носи за психичното здраве.Така например в много страни броят на самоубийствата в градовете е по-нисък, отколкото в селските райони, отбелязат в свое изследване Даниел Кенеди и Ралф Адолфс от Калифорнийския технологичен институт. „Това може да се дължи на факта, че градовете предлагат по-богата и по-интересна среда, по-големи социални мрежи и по-добър достъп до медицински грижи“, коментира Кенеди.

България – една крачка по-напред?

Градът – ад или рай за психиката? Макар и да липсва категоричен отговор, този въпрос е от огромно значение, тъй като бъдещето на човечеството е именно в градовете: ако през петдесетте години на миналия век едва една трета от хората по света са живели в градове, то днес повече от половината от световното население е концентрирано в градски райони. След още петдесет години гражданите по света вече ще бъдат около 70%, прогнозират демографите на ООН. В България това ниво вече е достигнато – според експресните данни от преброяването на населението, 73 на сто от българите живеят в градовете.