Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 22.11.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Интервю

Д-р Йордан Войнов: Хранят туристи ол инклузив с 5 лева на ден

С пет лева на ден изхранват туристите, избрали услугата ол инклузив в някои от хотелите по нашето Черноморие. Това съобщи за „Монитор” изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Йордан Войнов. За тази порочна практика са алармирали от асоциацията на готвачите. Майсторите на черпака са съобщили, че един храноден ол инклузив излиза между три и пет лева. Това означава, че хората се хранят с продукти без никакви документи за произход и манджите не са минали през контрола на инспекторите от агенцията. Другият вариант за тази евтиния е, че продоволствията са с изтекъл срок на годност, заради което са обезценени. Готвачите първи виждат реакцията на туристите и често се червят заради буламачите.

– Г-н Войнов, вече започнаха проверките по морето, какви са първите резултати и проверявате ли храните, които хотелиерите са калкулирали в храноден от 7 евро?

– Приоритет на агенцията са проверките по морето заради засиления туристически сезон и множеството проблеми, които съществуват във временните обекти, при продажбите на сладолед, както и доста дискутираната услуга ол инклузив. Проведохме среща с асоциацията на готвачите – Еуроток. Готвачите на практика са посредниците между производителите и търговци на храни и самите потребители. Те са междинно звено, хората, които приготвят храната от продуктите, които им представят собствениците, и първи виждат реакцията на туристите. От тях научихме, че един храноден ол инклузив излиза между три и пет лева, което за мен е абсолютно необяснимо. Това ще рече, че хората се хранят с продукти без никакви документи, които не са минали през контрола на хранителните инспектори или пък са храни с изтекъл срок на годност, които са обезценени. Съставихме доста актове по морето, има вече и затворени обекти, а проверките продължават. Цяло лято ще има командировани служители от вътрешността на страната, които ще работят в курортите съвместно с представители на Комисията за защита на потребителите.

Къде са най-големите нарушения – в големите хотели или в малките капанчета?

– Навсякъде се срещат нарушения – има и в големите обекти, но и във временните. Среща се неправилното съхранение на продуктите, което особено в горещините има опасност да доведе до сериозни здравословни проблеми. Хващали сме продукти без придружителни документи, както и храни с изтекъл срок на годност, което е абсолютно недопустимо. Освен това не се отразява входящият контрол, така после няма възможност по веригата за обратно проследяване и не може да се установи кой е нарушител, ако изскочи проблем. Виждате какво се случи в Германия и колко дълго време не може да се определи източникът на зараза.

След като имате информация за толкова евтин ол инклузив, какво точно проверявате в хотелите, които предлагат тази услуга?

– Работим по този въпрос заедно с асоциацията на готвачите, готвим рамка, по която ще си партнираме с тях. Много от готвачите са и собственици на заведения и искат да се прекрати тази порочна практика за хранене с евтини продукти, за да могат всички потребители, които избират ол инклузива, да не са потърпевши.

Как се проверяват зеленчуците, които влизат в страната? Знаем, че се прави нелегален внос, с чуждоземския зарзават навлизат непознати болести и неприятели.

– Много е затегнат контролът в това отношение. Цялата стока, която влиза през Капитан Андреево, се изследва. Плодовете и зеленчуците от всеки камион се проверяват. Досега системата позволяваше и в други складове на територията на граничният пункт да се разтоварва зарзаватът и да се вземат проби, но с моя заповед променихме реда и сега абсолютно всички плодове и зеленчуци, внесени от трети страни, минават през Капитан Андреево и задължително през терминала на Агенцията по безопасност на храните. Заради това, че контролът на този пункт е прекалено затегнат, в последно време има активизиране на вноса през Гюешево. Прави впечатление, че само за седмица има преминали 40 камиона със зеленчуци. Разпоредил съм влизането на камиони да става само през външните граници на ЕС. Срещаме голямо разбиране от страна на митниците и те задължават за всеки камион, който влиза на територията на страната, да се оставя депозит 12 000 лева, който се връща, след като бъде представена фактура къде е била продадена стоката. По този начин, обединявайки усилията си, ние имаме гаранция, че зеленчуците не са били разтоварени по пътя без документи. Замисляме на всички останали граници, които са вътрешни, да има мобилни звена с лаптопи. Те ще черпят информация от гранична полиция, откъде идва стоката, която е под наш контрол, и къде отива. Данните ще постъпват в централното управление, така че да се знае какво се случва с всеки камион независимо дали е с яйца, или месо.

Отмина ли модата на „храните по стандарт”?

– Не бих казал, че е отминала, но сега потреблението влезе в нормалните си граници, защото в началото имаше голяма еуфория, особено по отношение на месните продукти „Стара планина”. Хората видяха, че има вече такава храна и сега предлагането според мен е в нормални граници. 64 фирми произвеждат месни продукти по стандарт „Стара планина” и стоката им се купува. Не искаме да наложим на пазара да има само такива храни, пазарът има нужда от разнообразие и всеки сам да прецени какво ще консумира. За нас е изключително важно всичко, което се предлага, да е безопасно, а изборът на качествени продукти е личен.

Все още сериозен проблем е да се купи хляб по БДС, защо се намира толкова трудно?

– Има търсене на този хляб, но не стига доброто брашно, защото досега хлябът у нас се произвежда от по-нискокочествена пшеница, която се използва и за фураж на животните, а качественото жито, след като няма търсене, е било продавано. Сега вече се надяваме, че качествената суровина ще остане у нас, за да се произведе достатъчно хляб по стандарт.

– Какви стандарти още ще направите?

– За нас беше важно като държава да реализираме стандарти в най-важните отрасли – хлебопроизводството, млечните и месните продукти. Оттук нататък няма да е наша инициативата, макар че имаме доста заявки по отношение на стандарти, защото хората видяха, че това е пътят. И колкото да се отрича тази инициатива, аз мисля, че когато 20 години не се е правило нищо, в един момент не трябва да спираме ентусиазма на производителите. Колкото до лютеницата – тя ще е факт през септември–октомври, има желание и от производителите на мед да се направи стандарт. Това мисля, че е нормално, защото страната ни е традиционен производител на пчелни продукти.

– Как се разви идеята ви да има по-строг контрол върху малките квартални магазинчета и има ли вече затворени гаражи бакалии?

– Проверките продължават и едновременно с това върви пререгистрация на обектите, в които се продават храни. Там наистина има сериозни нарушения. В голяма част от малките магазини е хаос – плодове, зеленчуци, риба и колбаси стоят накуп. На практика с тази квадратура няма как да се спазват изискванията за съхранението на тези продукти. Има обаче европейски регламенти кой на каква площ може да предлага храни. Досега у нас е бил хаос, като се използва наличието на няколко контролни органа, което в крайна сметка е водело до безхаберие. Всеки е работил на парче в своята си област. Доста хора са злоупотребили с това, че обектът се регистрира в РИОКОЗ, а предлаганите асортименти са изцяло под контрола на ДВСК. И поради липсата на информация за този обект ветеринарните инспектори проверяваха такива обекти на случаен принцип.

С колко ще намалее списъкът на регистрираните обекти по ваша преценка?

– Трудно е да се каже, но засега са затворени над 300 обекта. Инспекторите продължават тези проверки и се натъкват на страхотни аномалии по отношение на храните, което е недопустимо.

Често обаче собствениците на малки магазинчета, а и по-дребните производители се оплакват, че държавата лобира само за големите вериги хипермаркети?

– В никакъв случай не делим обектите на големи и малки. Всеки регистриран като продавач на храни трябва да спазва изискванията. При малките магазини е имало погрешна философия, че това е по-безопасно място, защото там влизат по-малко хора, опасността е нищожна, а проверките да са разредени. Това обаче е сбъркано разбиране, понеже всеки трябва, като влезе в магазина да види продукта, да прочете етикета и да го закупи.

Какво стана с месото от животните в шапните райони? Производителите натрупаха сериозни загуби от невъзможността за реализация.

– Шапът приключи въпреки много тежката ситуация, в която бяхме, като се отчете положението в съседна Турция, където има над 1700 огнища. Оценката за България е доста висока от Брюксел, защото запазихме не само нашата територия, но и държавите от общността от тази тежка болест. Предстои да се гласуват допълнителни средства, за да осъществяваме мониторинга на болестта, както и за изграждането на оградата по границата с Турция в трите области – Бургаска, Ямболска и Хасковска. Вчера излезе официалното решение на Европейската комисия за отменяне на всички ограничителни мерки по отношение на шапа.

Monitor.bg