Най-голямата награда е любовта на вярната ни публика, която ни подкрепяше през всичките тези години, това сподели в интервю за ТВ „Европа“ един от най-добрите български музиканти, основателят на легендарната група ФСБ, носителят на награда „Грами“ Румен Бояджиев. Въпреки че ФСБ никога не се разпада официално, през 1996 г. започва дълга пауза в активността на формацията до 2006 година.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Поводът да се срещнем с вас е дългоочакваното ви DVD. Защо толкова време го забавихте?

– Това DVD по принцип е първото DVD, което ФСБ има в кариерата си по простата причина, че досега не сме имали такава възможност да снимаме професионално един концерт в годините, а ние вече почти 20 години сме извън постоянна концертна дейност. В миналогодишното ни събиране отново произлязоха идеите да направим най-после едно красиво DVD и имахме шанса да направим три концерта декември, в България. Успяхме да направим DVD-то с 13-14 камери, 48 канала, на които да се запише този концерт и 4500 души публика, които да участват и да пеят – това беше уникален шанс. За съжаление в България разпространението на такива продукти е почти вече забравено. Ние използваме реповете, за да предлагаме това DVD на хората, които биха искали да го имат. Направихме го така, че да е изключително достъпно като цена и да могат да си го позволят много хора.

– Иван Лечев заяви, че няма да има такива паузи, каквито имаше при вас.

– След 20-годишно прекъсване направихме албум, с който сме много горди – „ФСБ точка”, и по този повод идвахме в това студио. Сега се подготвяме много сериозно за една от нашите големи мечти – да направим музиката на ФСБ в изпълнение на живо със симфоничен оркестър – т.нар. „Програма ФСБ Симфони”, което за нас е изключително преживяване. Това е чудовищно предизвикателство.

– Знам, че и ансамбъл „Тракия” ще участва.

– Да. Това е в рамките на Есенния салон на изкуствата в Пловдив. Вече направихме пресконференции и има много голям интерес. Салонът на изкуствата се състои в Античния театър в Пловдив, което е обетована земя и аз мисля, че симфоничен оркестър там трябва да извира.

– После Летният театър в Бургас. Как се променила групата за 35 години на сцената?

– Ние за себе си сме музикална институция, която не трябва да се замърсява. Иначе когато се намеси бизнесът, егото на хората става много сложно. Това е един клуб, в който има само няколко души, които отговарят на изискванията, за да бъдат в този клуб и всяко тяхно мръдване променя целия статут на клуба. Ние се опитваме да бъдем прецизни към всички хора, които се кълнат в нас, защото е видимо, че има нужда от това, което ние правим. Това ме прави щастлив и за нас това е изключителна енергия, за да поддържаме всичко това. Благодарение на нашите фенове във фейсбук, които са над 22 хиляди, милиони влизат на нашия сайт.

– Толкова много хитове имате, каква е рецептата? Освен за ФСБ, вие пишете и за други наши музиканти. Аз сметнах – това са над 600 песни…

– Няма рецепта. Рецептата за хита, ако музикантите я владееха, животът им щеше да бъде доста по-различен, защото един хит е абсолютно непредвидимо събитие, никога не може да знаеш дали ще стане хит. Историята показва, че готвени за хитове неща не стават хитове, въпреки всички очаквания.

– Изненадахте ли се за някоя песен, за която си мислехте, че тя няма да стигне до публиката, а тя стана невероятен хит. Кажете коя?

– Изненадан съм от популярността на такива песни като „Иде вятър”, „С редата”…

– Обаче пък има музика в тях.

– При всички положения има нещо, което кара хората да ги помнят. Освен това не бива да забравяме, че музиката е най-абстрактното от всички изкуства, която дава възможност, за разлика от киното, живописта и танца, където имаш конкретна визия, музиката е абстрактна и това е много хубаво, защото всеки си създава свят за себе си.

– Имате много награди и отличия.

– Ние не сме много по наградите. Наградите не могат да не означават нищо. Те са някакво признание на това, което правиш. Те не могат да бъдат някаква цел и в крайна сметка ние винаги ги подминаваме, защото, ако вкараш това като някакъв компонент от твоето самочувствие, то започва да те прави доста по-невнимателен. За мен сериозна награда е този интерес, който има към нас от известно време. Наградата на публиката е много по-важна, отколкото някой да ни даде някаква статуетка и единственото, което можеш да направиш с нея, е да я сложиш на някакъв шкаф. Ако пък имаш награда за това, което си правил, свирил, пял или измислил от хора, това те мотивира и те кара да бъдеш необходим. Много е важно всеки човек, който се занимава с изкуство, да се усети значим. Да знае, че има хора, които имат нужда от това, което той прави.

– Защо се отказвате от журналистиката и започвате да се занимавате с музика?

– Баща ми беше журналист, а майка ми музикант. Имах интерес към журналистиката, защото ми се струваше много вълнуващо, но не толкова, колкото музиката. Не съжалявам за избора си.

– Какво липсва на музикалната сцена у нас?

– Аз се страхувам, защото всички говорят много повърхностно на тази тема, защото дълбочината на този въпрос и на неговия отговор съответно се корени в ситуацията, в която е България в момента. Хората нямат достатъчно душа, която да отворят за музика или за каквото и да е друго изкуство. В момента хората започват да имат ценностна система за изкуство, тя дълги години беше мачкана, но сега имам чувството, че започва да се връща. Хората искат да им предложиш нещо наистина качествено.

EkipNews.bg