EUR
Зареждане ...
Европейският съюз се появи благодарение на явлението, което философът Карл Попър определи като „поетапно социално инженерство“, твърди прочутият инвеститор Джордж Сорос в коментар за уебсайта project-syndicate.org.Група далновидни държавници, вдъхновени от идеята за Съединени европейски щати, осъзна, че тази концепция може да бъде осъществена само постепенно, поставяйки си междинни цели, мобилизирайки политическа воля за постигането им и сключвайки споразумения, които позволяват на държавите-участнички да се разделят със суверенитета си на части, посочва Сорос.Архитектите на ЕС осигуряваха необходимата политическа воля, напомняйки за Втората Световна война, заплахата от СССР и икономическите изгоди от интеграцията. Проектът бе подхранван и от своите успехи.
А когато рухна Съветският съюз, в мощен тласък се превърна перспективата за обединение на Германия. Тя признаваше, че може отново да стане една нация само в контекста на общото европейско обединение и бе готова да плати за това.След като германците помогнаха за помиряването на противоречивите национални интереси, поемайки по-големи вноски в съюза от останалите, процесът на интегрирането на Европа достигна своя апогей – бе подписан Договорът от Маастрихт и бе въведена общата валута – еврото.Но еврото се оказа непълноценна валута – то имаше обща централна банка, но нямаше общо министерство на финансите. Създателите му прекрасно знаеха за този му недостатък, но вярваха, че в случай на нужда ще успеят да мобилизират политическата воля за следващата крачка.Това обаче не се случи, защото при еврото бяха открити други недостатъци, за които създателите му не подозираха.
Те се ръководеха от неточната представа, че финансовите пазари могат сами да коригират възникващите крайности, така че всички правила бяха насочени към обуздаването на рисковете от страна на държавния сектор. И дори в подобно едностранно регулиране създателите на еврото прекалено много разчитаха на способността на отделните държави за самоконтрол.Междувременно крайностите бяха открити основно в частния сектор, като сближаването на нивата на лихвените проценти доведе до икономическо разслояване – намаляването на лихвените проценти в слабите държави подхранваше балоните на пазара на недвижими имоти.Същевременно на най-силната икономика, германската, се налагаше да затяга все по-силно колана, за да се справи с последиците от обединението на страната.