Българските емигранти имат сериозен принос за бюджетите на домакинствата в страната, сочат данните на БНБ за платежния баланс. През май гастарбайтерите са превели 77,4 млн. евро на роднини в страната. Това е абсолютен рекорд от 2004 г., откакто БНБ събира тези данни. Общата преведена сума от началото на годината е 335,7 млн. евро – с 6 млн. евро повече от същия период на 2010 г., когато в страната са влезли 329,6 млн. евро. За цялата 2010 г. в джобовете на семействата на гастарбайтерите са звъннали 759 млн. евро – с близо 40 млн. евро повече от 2009 г. и с над 60 млн. евро повече от 2008 г.

Най-вероятно истинските цифри за емигрантските пари са в пъти по-високи, твърдят анализатори. Причината е, че по европейското законодателство БНБ трябва да отчита само суми над 50 000 евро. По споразумение с банките обаче тя получава информация за трансфери над 5000 лв., а по преценка на трезорите – и за по-малки суми. Тъй като няма закон, който да ги задължи, финансовите институции все по-рядко дават данни за малките суми в централната банка или пък ги записват в различни графи като общи приходи от чужбина. Освен това БНБ засича само парите, които минават през банка или свързана с нея платежна система. Често обаче гастарбайтерите използват автобуси или приятели, за да изпратят пари до роднините.Според изследване на „Отворено общество“ от края на миналата година страната ни е на второ място в Европа по приток на пари от чужбина. Пред нас е само Румъния, която обаче има значително по-голямо население. Изследване, проведено от БНБ преди няколко години, сочи, че 47,7% от хората, които работят зад граница, не пращат пари у дома. Само 36,9% от тези, които го правят, признават, че използват официални канали. По данни от последния доклад за емиграцията на Световната банка, зад граница има 1,2 млн. работещи българи или 16% от населението на страната ни. Най-предпочитаните държави за тях са Турция, Испания, Гърция, Италия и Испания. 6,6 на сто от емигрантите са квалифицирани специалисти, сред които 814 лекари.

standartnews.com