Скучен ми е днешният свят, защото истински достойните хора все повече липсват в него, това сподели в интервю за ТВ „Европа“ големият български актьор, любимец на няколко поколения Стефан Мавродиев. „Аз съм измислил един съвременен Хамлет, сюжетът прилича много на действителността, в която живеем, описва борбата и конфликта на днешното поколение“, сподели обичаният актьор за неговия режисьорски прочит на Шекспировия герой.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Скучно ми е да живея в свят, в който слабите нямат право на достойнство, защо твърдите така?

– Написал съм това като едно бягство от истинския отговор, мисля че е нещо много по-страшно от „скучно ми е”.

– Защо ви е скучно?

– Защото това означава, че е подменено основно нещо в човешкия живот, неговото изначално поведение, неговите ценности.

– Липсва ли ви морето, вие сте роден във Варна?

– Морето е в мен, то е в главата ми непрекъснато. Аз много обичам да плувам, това е моят начин да си почивам и да се зареждам.

– Откога ви наричат Мавро?

– Така са казвали и на баща ми и как се е родил този прякор не знам, още от малък, покрай баща ми, ми казваха малкия Мавро.

– Вярно ли е, че това, което се случва на сцената, вие го пренасяте и в реалния си живот?

– Истинският ми живот е този живот, когато аз работя, правим представление, снимаме кино, доколкото това е възможно. Другото е просто един бит, когото всеки човек обслужва. А това, което аз сега правя и се занимавам, това всъщност е моят истински живот.

– Свързваха ви преди с Катя Паскалева?

– Това е друг вид любов. Ние се познаваме още от деца, от ВИТИЗ.

– Каква беше атмосферата на снимките на „Козият рог”?

– Изключителна. Там в основата на всичко беше Методи Андонов, това е един от най-забележителните българи в театъра и в киното. Методи създаде тази атмосфера и хората, които снимахме, бяхме свързани, не бяхме просто изпълнители, всички ние се познавахме от ВИТИЗ, споделяхме едни мисли, знаехме какво точно искаме. Методи Андонов беше магьосникът, който направи драматургичната опора, върху която да стъпи нашият живот, и така се получи този силен филм. Много силни спомени имам от това преживяване.

– Любим образ имате ли и имало ли е някога някакъв образ, който не сте могли да изиграете?

– Аз никога не знам дали една роля ще бъде успешна или не. Когато започвам да играя, аз искам да се насладя на ролята, да я почувствам. А когато не мога да усетя ролята, аз съм отказвал.

– Имали ли сте незабравими моменти?

– Самата работа и съпътстващите я преживявания, срещите с приятели, обсъждане на представленията. Публиката, която гледа нашите представления, тя присъства, за да види своя живот. И аз както казвам в моята книга „Харакири” – театърът е единственото място, където става дума за човека, кой е той, откъде идва и къде отива. И моето мнение е, че единственото място, където става дума само за човека, е театърът.

– Вие казвате, че театърът е вид терапия, какво лекува той?

– Той лекува всички, той лекува обществото. Театърът в древна Гърция е бил така нареченият коректив на демократичното общество. Общественият живот е там и всички се събират, за да видят как театърът реагира на това, което се случва. Сега тази роля са заели т.нар. медии, само че те страшно много изкривяват всичко. Докато театърът изчиства и връща нравите, той е един катарзис. Неговата цел е да създаде чувство за общност.

– Какъв е вашият Хамлет?

– Моят Хамлет е млад. Той се бори срещу това, което става в момента в тази страна. Неговият чичо също е млад, това е моето разбиране. Всичко е една мръсна комбинация, едно заграбване и едно престъпление. Това е криминална история, но толкова отговаря на българския модел в момента, че е потресаващо.

– Казвате, че режисьорската професия е много трудна?

– Тя е натоварена с много отговорности и грижи за всичко и за всеки. Тя е много изморителна, но е голямо удоволствие, защото ти измисляш всичко и ти казваш кое как да стане.

EkipNews.bg