Една от ценностите, които споделям с Рупърт Мърдок, е важността на свободната преса. Сигурен съм, че и двамата ще се съгласим, че това е неотнемаемо право, особено във време, когато са останали толкова малко свободи в нашата страна. Ние си даваме сметка, че ако изгубим свободата на изразяване в медиите, ще загубим всичко. И може би най-важното, ние разбираме, че в желанието си да защитим тази свобода, границите трябва да бъдат прескачани. Начинът, по който прескачаме тези граници обаче, е разликата помежду ни. Аз пробвам търпимостта, публикувайки дискусионни материали и плащайки на хората, искащи да минат крачка напред в разкриването на политическото лицемерие. Слугите на Мърдок, от друга страна, прекрачват границите чрез, както се твърди, неетични и дори криминални деяния: подслушвания на телефони, подкупи, подтикване към престъпно поведение и предаване на доверието на своите читатели. Ако публикуваните информации за закононарушенията на „Нюз Корпорейшън” са истина, направеното от компанията на Мърдок  е не просто размиване на границите, то е пренебрежение към правата изобщо.

Никой не може да иска свобода и да печели от свободната преса, ако в същото време пренебрегва правото на личен живот на хората. Хора като мен и Мърдок, шефове на огромни медийни империи, имат отговорността да защитават и уважават тези ограничения. Ако Мърдок е успял да разбере важността на това, което правим под чадъра на свободното слово, той вероятно не е разбрал, че не трябва да се злоупотребява с него в публикациите. Забележете, че той публикува каквото си поиска, както изглежда, без да се интересува по какъв начин е придобита информацията и пренебрегвайки отговорността, свързана със силата, дадена му от тази информация.

Вестниците на Мърдок постоянно публикуват истории за хора, които не са давали разрешение да излагат личния им живот на показ в медиите, а това е само върхът на айсберга. Работещите в „Нюз Корпорейшън”, както изглежда, са наели престъпници, за да се доберат до лична информация за бившия премиер на Великобритания Гордън Браун, когато малкият му син е диагностициран с болестта цистофиброза. Работещите в „Нюз Корпорейшън” са наемали детективи, които са подслушвали телефоните на жертви от атентатите в Съединените щати на 11 септември и взривовете в Лондон на 7 юли 2005. Работещите в „Нюз Корпорейшън” са плащали на полицейски шефове за незаконно получена информация за кралското семейство. В същото време Роджър Елис, шеф на „Фокс Нюз”, телевизията на Мърдок, стартира добре смазаната пропагандна машина.

Затова изглежда напълно справедливо, че Мърдок беше принуден да закрие таблоида „Нюз ъф дъ Урълд”, да се откаже от покупката на „Би Скай Би”, а неговата репутация, впрочем не от сега, завинаги беше опетнена.

Няма значение колко им е противно или отвратително на някои хора списание „Хъстлър” и други мои издания, но никой от тях не се е появявал по страниците им против волята си. Не създавам сензации с цената на пренебрегването на личния живот на хората. Да, предлагам пари на онези, които искат да разкрият лицемерието на политиците – едно от тези предложения през 1998 доведе до оставката на Боб Ливингстън, конгресмен републиканец от Луизиана, гласувал за импийчмънт на президента Бил Клинтън, въпреки че самият той е имал извънбрачна връзка. Насочих вниманието не върху невинния, защото той не беше такъв, а върху онзи, правещ се на опозиция и заклеймяващ публично. Това може и да изглежда крайно или спорно действие в случая, но все пак не е подсъдно.

Всъщност истината е, макар повечето хора да не го осъзнават още, че правото ни на личен живот е силно накърнено. Политическите ни лидери постоянно позволяват на компании като Гугъл и Фейсбук да нарушават това право. И двете компании служат като съкровищница за данни, продавайки информация за своите потребители. Фейсбук, зад прикритието на изразяването на индивидуалността, собственоръчно я убиват. Основателят Марк Зукърбърг всъщност казва, според публикации в медиите, че не вярва в правото на личен живот. Правителството трябва на всяка цена да поеме задълженията си: защита на личния живот на своите граждани и утвърждаване на индивидуалните свободи, върху които е изградена тази страна.

Свободата на пресата и правото на личен живот не трябва да бъдат извоювани. Хората са натоварили членовете на новинарските медии с отговорността и дълга да предоставят информация. Като издатели, ние сами трябва да си налагаме ограниченията, да ги развиваме, но да не ги прескачаме – никога да не предаваме доверието на нашите читатели и никога да не публикуваме неща, които не можем да потвърдим.

Ако твърденията са верни, Мърдок не просто е пресякъл границата, той я е изличил. Правейки това, той е поставил всички нас, искащи свобода на медиите, в риск. Само когато нашите читатели вярват, че материалите, които публикуваме, са достоверни, можем да твърдим, че свободата на пресата ще продължи да съществува и да бъде движеща сила на нашата демокрация. Ако Мърдок откаже да поеме сериозно своята отговорност като издател, той ще застраши не само правото на американците на личен живот, но и нашите основни свободи.

След скандала „Уотъргейт” се появи новото поколение репортери и се роди честната журналистика. Сега действията на Мърдок ни връщат обратно назад. Ще успеят ли неговите предполагаеми машинации да разрушат и малкото останало доверие на хората в това, което четат във вестниците? Печатната индустрия вече пострада сериозно икономически и всяко следващо влошаване на положението ще докара вестниците и списанията до колапс.

Членовете на новинарските медии вървят по ръба между пълното дискредитиране на свободата на пресата и отговорността, която носят пред обществото. Това е много труден баланс. Както изглежда, Мърдок падна от едната страна. Да се надяваме, че няма да ни повлече и нас надолу в пропастта.

Лари Флинт

*Лари Флинт е изпълнителен директор и собственик на Издателство „Лари Флинт” и Флинт Мениджмънт Груп, а също така е издател на списание „Хъстлър”.

Превод: Георги Киряков