В американски ускорител на частици бяха засечени някои белези за възможно съществуване на хипотетичния Хигс-бозон, наричан популярно и „Божия частица“, съобщи Би Би Си. Това съобщение се появява, след като през миналата седмица такива наблюдения бяха направени и от европейската лаборатория, експлоатираща Големия адронен колайдър (LHC).Субатомната частица Хигс-бозон е липсващият крайъгълен камък в общоприетата сега теория във физиката на частиците.
Учените са направили констатацията, анализирайки данни от работата на ускорителя „Теватрон“. Регистрираните следи от частицата са били по-слаби от тези при LHC, но са забелязани в същата „област на търсене“. Физиците предупреждават, че обстойният анализ може да „развенчае“ признаците за присъствие на Хигс-бозон. Те обаче подчертаха, че европейските и американските резултати, взети заедно, очертават „интригуваща картина“. „Теватрон“ и LHC работят на едни и същи базови принципи, като засилват с висока енергия снопове от частици в дълги тръби, преди да ги сблъскат. Сблъсъците могат да породят нови частици, които трябва да се улавят от специални детектори, поставени на кръстовищата, където се срещат ускорените снопове. И двата ускорителя разполагат с по два такива детектора за засичане на Божията частица. В LHC това са „Атлас“ и CMS, а в „Теватрон“ – DZero и CDF.
Преди дни екипите на „Атлас“ и CMS съобщиха, че са регистрирали „излишък“ от интересни събития с елементарни частици в диапазона на маса 140 – 145 гигаелектроволта. При съвсем скорошни експерименти детекторите на „Теватрон“ са засекли „признаци“ също около 140 гигаелектроволта. Професор Солднер-Ремболд от университета в Манчестър обобщи: „От мъглата започва да се появява някаква картина.“ Той подчерта показателността на факта, че научни колективи, работещи напълно независимо, отбелязват еднакви феномени.
Съществуването на Божията частица бе предположено за първи път през 60-те години на миналия век от физика от Единбургския университет Питър Хигс. Именно този бозон помага за придаване на качеството „маса“ на останалите частици при взаимодействието им с нещо, наречено „Хигс-поле“. Усилията за неговото откриване са толкова мащабни, защото той е последното липсващо парче в т.нар. Стандартен модел – най-широко приетата модерна теория във физиката на елементарните частици. Стандартният модел обяснява как познатите субатомни частици взаимодействат помежду си. Ако Хигс-бозонът не бъде открит, физиците ще трябва да търсят друго обяснение за това как частиците придобиват масата си.