„Последният мохикан” от епохата на Людмила и Ванга бродеше из селянията на дедите си и често се надяваше бойния си вик без да му мигне окото. В последните години почеркът на Батето беше станал съвсем фриволен и разпилян със своите красиви и остри скокове нагоре, като изписването не е в съвършено равни редове. Подписът на Славков показа, че в съзнанието му вместо старото състрадание към човешката личност доминираше предизвикателно безгрижие спрямо онези, които не можеха да възприемат неговия начин на живот.
А и какво ни говореха красивите, но неясни букви от подписа му, Славков беше способен на подчертано емоционално маниерничене. Това беше неговият метод а психологическа диверсия ( за разлика от идеологическите диверсии от времето на бившия му тъст). Благодарение на този метод той успя да избегне опасната конфронтация в спорните среди. Психологически необосновано е предположението, че Батето е бил неспособен да наложи друго поведение в службата и обществото. Взаимно противопоставящите се в своите наклони красиви и интелигентно изписани букви говореха за изострено чувство за хумор, с който той предизвикваше кого ли не.
Това „поведение на Гаврош върху барикадите” беше доста типично за високия интелект на Славков – амалгама от равни количества високо развит ум и необуздана емоция.
Стоян Александров – отличник без склонност към авантюри
Подпис на отличник, подпис на банкер. Изборът на място за посланието (върху предизборна картичка) издава ирационален и пестелив човек. За това говори и подписът – пределно минималистичен , с долно подчертаване, което обикновено се прави от хора самолюбиви и обидчиви, когато много държат на мнението на околните.
Прецизен човек с чувство на отговорност, който обаче си поставя бариери пред въображението и всякакви антивюристични начинания. Краткостта на подписа говори за известна саможивост.
виж първа част:
http://www.barometar.net/39261/