Флоренция и едноименната провинция в областта Тоскана лансираха национална и международна кампания за връщането в града на притежавания от Франция шедьовър „Мона Лиза – Джокондата“ на Леонардо да Винчи, съобщават днес италиански медии.Кампанията ще продължи шест месеца с намерението да се съберат над 100 000 подписа под петиция, която ще бъде връчена на министрите на културата на Италия и Франция, както и на парижкия музей „Лувър“, където е изложена творбата.Подписи се събират на площад „Санта Мария Новела“ във Флоренция. В интернет е отворена страница с призив „Искаме си Джокондата в Италия, да съберем половин милион подписа!“, към който вече са се присъединили 75 хиляди души.
Определен е дори срокът за връщане на картината във флорентинския музей „Уфици“ , 2013 година – точно сто години след нейното последно експониране в Италия, където се завръща благодарение на „патриотична“ кражба, извършена от италианеца Винченцо Перуджа.Рисуваната с маслени бои върху плоскост от тополово дърво картина е с размери 77 на 53 см и традиционно е определяна като портрет на Лиза Герардини, съпруга на заможния флорентинец Франческо дел Джокондо.
Наричана е Мона Лиза (Monna Lisa, умалително от „madonna“, което по онова време е имало значението на днешното „госпожа“) или Джокондата (La Gioconda, по фамилното име на съпруга).Датира между 1503-1514 година, като рентгеновият анализ е показал, че под повърхността на портрета има още три негови варианта.Франция е шокирана, когато в неделната нощ на 20 август 1911 година картината изчезва от Лувъра. Кражбата е безпрецедентна и полицията не знае кого да дири. Арестуван е поетът Гийом Аполинер и е изпратен в затвора заради провокационното му изявление, че иска да унищожи всички шедьоври, за да отвори място за новото изкуство. Разпитван е и Пабло Пикасо, а впоследствие и двамата са освободени.
Загадката е разбулена след повече от две години. Извършител на кражбата е Винченцо Перуджа от Думенца, която днес има около 1500 жители в провинция Варезе на областта Ломбардия. Той е бивш работник в Лувъра и е монтирал стъклото в рамката на „Мона Лиза“, поради което с лекота я сваля и изнася от музея.Подбудите му са и патриотични, защото е убеден, както и мнозина до днес, че творбата е незаконно изнесена от Италия по време на „Наполеоновите грабежи“.
Вярно е, че Наполеон Бонапарт изработва и провежда системна политика на изнасяне на произведения на изкуството, в това число и религиозни символи, от завладените страни. Той пръв създава специализирана служба за „художествено разузнаване“. Тя е съставена от специалисти под ръководството на барон Доминик Виван Денон, които предварително набелязват обектите, а след това се придвижват с войските на Наполеон и осигуряват прехвърлянето на културните ценности във Франция.
Историята с „Мона Лиза“ обаче е друга. Леонардо напуска Флоренция през 1508 г., а през 1516 г. отнася „Джокондата“ във Франция, където продължава да я преработва, докато тя не е закупена от крал Франсоа І заедно с други творби за сумата от 4 хиляди златни екю.Патриотът Перуджа пребивава в парижки пансион, където в куфар под леглото съхранява шедьовъра в продължение на 28 месеца.После го пренася в родното си село, откъдето наивно решава да отиде във Флоренция, хем „да върне на Италия“ картината, хем и да припечели нещо.
Обръща се към флорентинския антиквар Алфредо Джери, който търси помощта на директора на галерията „Уфици“ Джовани Поджи и двамата установява автентичността на произведението на Леонардо.Патриотът Перуджа прекарва година и петнайсет дни в затвора, след като е издирен и арестуван в хотел „Триполи“ във Флоренция, който после се преименува на хотел „Джоконда“.Портретът с най-загадъчната усмивка е изложен през 1913 година във Флоренция и в Рим, преди да бъде върнат в Париж, в името на процъфтяващата тогава италианско-френска дружба.Единствената връзка на „Мона Лиза“ с родината й днес е специалното защитно стъкло, произведено в Италия, което я брани от вандалски покушения.