Бях изненадан, когато журналистът Антон Луков реши да се кандидатира за кмет на Варна и веднага направих паралел с „феномена“ в световната политика и медии Неделчо Михайлов. Лидерът на партия „Нашият град“ от години води двойнствен живот и използва трибуната на местна телевизия, за да отговаря на въпроси на граждани, като общински съветник. Неделчо умело съчетава ролите на политик и журналист и се превърна във феномен в европейската и световна политика. Ако звъннеш в предаването му няма да знаеш с кого говориш – с политика или с журналиста, той иначе повратливо сменя ролите си, но ефектът е по-скоро комичен. Защото не може да си журналист и в същото време лидер на партия, създадена от икономическата група ТИМ с определена цел. Такова съчетание по света няма – дори не мога да си представя Ориана Фалачи или Дейвид Летерман да станат лидери на партии и да останат журналисти. Пълен Абсурдистан, но няма да го обяснявам на Неделчо, защото няма смисъл, а и самочувствието му и опиянението от собствената личност вече е толкова голямо, че той не би приел съвет или не дай Боже критика. Мисълта ми е за Антон Луков, когото уважавам като перо и не ми е ясно с каква мотивация влиза в кметската надпревара. И той започна да използва медията си за предизборни цели и в един момент няма да знае политик ли е или журналист. И затова според мен е редно, ако иска да става кмет да спре да бъде журналист и да не обърква принципите на професията ни. Като какъв критикува сега Кирил Йорданов – като журналист с позиция или като кандидат-кмет? Криво ми стана за Антон, защото пише стойностни анализи, начетен е, създаде силна медия, а скача в политиката. Също бих се разочаровал, ако и други колеги, които имат силно перо тръгнат към коридорите на властта, където властват интригите, лицемерието и далаверата. Ще им припомня на какво прилича булонката на Костов, Асен Агов и се надявам други журналисти да не последват неговия път и този на „феномена“ Неделчо Михайлов.

Иво Югов