Калуди Калудов е роден на 15 март 1953 г. във Варна. До 4 август 2010 Директор на ОФД – Пловдив.През 1978 г. завършва оперно пеене в Държавната музикална академия – София в класа на доц. Лиляна Жабленска и продължава да се развива като тенор като ученик на известния наш певец и музикален педагог Никола Николов. Дебютът му като певец е през 1978 г. в ролята на Алфред в операта Травиата на Джузепе Верди.От 80-те години и досега международната кариера на Калуди Калудов е възходяща и той е нареждан от ценителите на операта в челото на тенорите в света. Пял е във Виенската Щатс Опер, Ла Скала, Лисео (Барселона), Ковън Гардън, Метрополитън и други световни оперни театри. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леонкавало и др. Партнирал е на изпълнители от световна класа и е работил с диригенти от световна величина, като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо. В репертоара му има редица партии от оратории и концертни изпълнения. От 1990 г. Калуди Калудов живее за постоянно в Полша и пее в най-големия полски оперен театър – Театр Велки във Варшава. През 1992 г. той създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva el canto в полския град Чешин. От 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице. След 1994 г. Калуди Калудов ръководи няколко майсторски класа в Полша, Италия и България.Калуди Калудов има записи в най-големите звукозаписни компании. На полския пазар е особено популярен дискът му “О, звезда Витлеемска”, за който е лауреат на Златна плоча.

В емоционално изявление големият български оперен певец сподели за www.barometar.net : „Ако Рангел Вълчанов не може да вика и да говори, то аз „почетният гражданин на Варна съм уволнен от Варненската Държавна опера, защото не изпълвам естетическите норми на министъра ни… Хвала Богу аз пея и не посрамвам България където се появя и се надявам да бъде така до последният ми дъх. Страшни времена настанаха. На всякъде непрокопсаност и наглост, арогантност и простащина. Не знам какви сили ме накараха да се завърна в майка България. Дали желанието да направя нещо съществено и нещо което да накара света да ни погледне с привлечени очи, или просто защото я обичам, но фактите са ужасяващи. Никой не ме беше порязвал така както собствената ми страна а да не говорим за града в който съм израсъл и който за заслуги в културата ме обдари с званието Почетен гражданин.“