В четвъртък, 11 август 2011 г., от 18.30 ч. в Арт Галерия “Ларго” на ул. “Свети Климент” 16 се открива четиридесет и деветата поред експозиция на пловдивския художник Атанас Маринчешки.   Не е случайна липсата на заглавие на изложбата. Две основни линии в творческия път на пловдивчанина ще видят изкушените зрители във Варна. И тези линии са толкова различни не само като водещи теми, но и като живописен изказ и творческо себеизразяване, че е трудно да бъдат обедини под едно заглавие.

В първата линия ще открием няколко сюрреалистични пейзажа, характерни за първото десетилетие от творчекия път на автора. Истории, разказани с неприсъщ за младостта на художника зрял и избистрен стил – невероятно пестелив като живописност, изчистен от показност и колоритни фоерверки, стил, следващ примера на най-добрите европейски и американски художници-сюрреалисти. Темите, които вълнуват младият творец през последната декада на миналия век, са някак нетипични за българската живопис, но пък още повече заради това – предизвикателни и вълнуващи. В тези картини от ранните творчески години на Маринчешки ще открием много мистицизъм, меланхолия, размишления и лутания на младия автор. Колоритът е приглушен, гамата е минорна, изчистена, рисунъкът е характерен с рязкост и безкомпромисност на изказа. Фриволността на сюрреализма е съчетана със строгостта на хиперреалистични елементи в пейзажа. И именно картините от този по-ранен сюрреалистичен творчески период изкушиха и предизвикаха галерия “Ларго” да запознае варненската публика с Маринчешки.

Втората линия в настоящата изложба илюстрира темата, която вълнува автора през последните години – старите, изоставени български къщи. Една тема, която е голямата любов и голямата болка на твореца. Пътувайки из страната, Маринчешки търси и открива в запустелите български селца тези изоставени паметници на времето, бавно рушащи се, свидетели на разпада не само на тази стара, безвъзвратно отмила епоха, но и на нежеланието ни да съхраним връзката си с нея. Чувствителната сетивност на артиста не дава покой на душата му и той рисува в непрекъсната екзалтация, отново и отново тези свидетели на изгубената чистота и невинност на патриархалния български бит. Природата е само бегъл фон и среда, в която главен герой са старите къщи, човешкото присъствие липсва не само визуално, то дори не е загатнато. Напротив, вселенска самота и изоставеност лъха от порутените постройки, от ронещите се мазилки, от запустелите дворове, от ослепелите позорчетата и от зеещите врати. Пейзажите на пръв поглед са реалистични, но проникновеността, с която авторът ги изобразява е толкова силна, къщите-герои на картините, са така майсторски изобразени, че тяхната одухотвореност получава едни почти сюрреалистични измерения.

За художника: Атанас Маринчешки е роден на 03 април 1965 г. в село Костиево, Пловдивско. Работи в областта на маслената живопис. От 1984 г. до днес Маринчешки има повече от 10 самостоятелни изложби в престижни галерии в България. Негови творби са притежание на колекционери от България, Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Израел, Гърция, Турция и др. Живее и работи в родното си Костиево.

http://www.barometar.net/