Веселин Марешки е безспорен фараон във фармацевтичния бизнес. Ексцентричният аптечен бос от Варна е нещо като съвременен вариант на фригийския цар Мидас. Подобно на него, всичко, до което се докосне, се превръща в злато. Империята му от аптеки е своеобразна машина за пари. За Марешки никога не е било проблем да притежава безумно скъпа яхта, кола или каквото и да друго. Аптечният магнат се съгласи да даде ексклузивно интервю за „ШОУ”, в което разкрива несподелени до момента подробности от живота си.

– Г-н Марешки, преди година се зарекохте, че повече няма да се занимавате с политика…

– Ами, да, имаше такъв момент.

– Да, но официално обявихте кандидатурата си за кмет на Варна. Какво ви накара да си промените решението?

– Ами, нагласите на варненци и лично моето като варненец. Виждам, че градът се развива зле и считам, че всеки един, включително и аз, трябва да отдели от личното си време. Малко да страда, но да плати своя данък за развитието на Варна, така да се каже. Това ще е моят данък, който аз ще платя.

– Мислите ли наистина, че ако станете кмет, богатството ви ще е в плюс за варненци?

– Ще бъде в абсолютен плюс. Както съм казвал, тези 25-30 милиона годишно, или около 100 милиона за целия мандат, няма да изтекат в частни джобове на партийци и администратори, а ще се гледа да са за града. Това ще промени състоянието му и възможностите на хората да живеят по-добре.

– Доста сте ексцентричен като личност. Последното ви изпълнение беше, когато влязохте на сесия на общинския съвет във Варна на носилка. Какво искахте да покажете с това?

– Значи, в никакъв случай не съм ексцентричен. Виждате, че си ходя с обикновена фланелка и дънки. По-скоро съм различен. И за мен е по-важно да си истински. Да вършиш нещата точно, вместо да си поставяш някаква маска, да сложиш някакъв костюм… Довчера нямаха пари един костюм да си купят, а сега ходят в коли с шофьори и охрани. Разиграват някакви театри, а ние, варненци, плащаме за всички тези екстри. Аз съм имал всичко в този живот и
мога да имам всичко, което поискам И за това тези неща вече нямат стойност за мен. Човек се стреми към тях, когато са недостижими. В един момент, когато може да ги вземе, те вече не са му интересни.

– В afera.bg бе писано…

– Ама много го четете този сайт! Вие да нямате нещо общо с него? Те сега, между другото, ще го закриват.

– Така ли? И кой ще го закрива?

– Аз ще го закривам!

– Това е интересно…

– Да, защото ще го осъдя за пари, които те нямат, и съответно ще им вземем сайта.

– Защо?

– Ами защото пишат глупости постоянно.

– А това, че в същия сайт е писано, че дължите 37 милиона на „Актавис”, и то ли е глупост?

– Да дължиш на някого нещо… няма нищо лошо. Значи, Щатите дължат най-много на целия свят, обаче… няма нищо лошо. Въпросът е дали имаш покритие на тези задължения. Тоест самият факт, че аз дължа на някого нещо, не означава нищо лошо. Напротив, това означава, че тези хора ми имат доверие и са ми дали възможност да задлъжнея. Но за нея (варненската разследваща журналистка и главен редактор на сайта afera.bg Веселина Томова – б. а.) е нещастие. Защото това е много дребен факт, но е възможност за мен да се възползвам от правата си – за нейно нещастие, аз не дължа на никого пари. В този смисъл, понеже тя твърди нещо, което не е вярно, аз ще я осъдя, и то за сериозни цифри, което ще й попречи да пише глупости. Тя спокойно може да звънне на „Актавис” да ги пита дали им дължа пари… Има хора, които са зле с психиката. Има мои приятели, които са твърдели пред мен, че тя е участвала в страшни оргии с тях. След тежки пиянски умопомрачения тя едва ли не се е погаврила групово с няколко мои приятели. Не мисля, че човек с такава нравственост трябва да се допуска въобще в журналистиката. И ще ви помоля да ме цитирате, защото аз, за разлика от нея, ще ги докарам моите приятели, които много отдавна ми казват: „Абе, айде да дойдем, да разкажем за това наше приключение с тази девойка”. За да знаят кой ги пише нещата, какво представлява вътрешно този човек. Аз примерно пия минерална вода, спортувам, наркотици не употребявам и в оргии не участвам.  И сега ми е интересно, един човек, който злоупотребява с алкохола, може би й с наркотиците, при всяко положение участва в оргии – той ли ще ми бъде моралният съдник на мен? И въобще на обществото? И има ли право такъв човек да пише някакви писания, които пък вие да ги четете и сега да ми задавате въпроси…

– Всеки чете…

– Не, не всеки. Значи този сайт много малко хора го четат.

– Всички себеуважаващи се колеги четем…

– Вие като колеги се четете, но реално никой друг не го чете. Но самият факт, че вие му обръщате внимание и ми задавате този въпрос… За този психически натиск върху мен тя ще трябва да отговаря за него в съда.

– Да разбирам, че бизнесът ви си върви добре, така ли?

– Ние сме може би едни от най-стабилните в България. Едни от малкото, които в кризисен момент продължаваме да растем с много сериозни темпове.

– Бихте ли направили анализ на ситуацията в сферата на фармацията?

– Значи формулата… В търговията на едро са четирима дистрибутори, които са с равни дялове. В търговията на дребно №1 далече преди другите съм аз, №2 е забележим, №3 и надолу по редицата са незабележими.

– Кой е забележимият?

– Забележимият са групата около „Софарма”. Те имат около 100-ина аптеки, дистрибутори… Но са много по-назад от нас.

– Бях чул, че имате някакви мераци да купувате „Софарма”?

– Не. За „Софарма” никога не е ставало въпрос. Ставаше дума за едни от другите дистрибутори – „Стинг”. Имал съм информация, че седят на пазара и се продават и ние сме разглеждали възможността с моите хора дали да участваме в този проект.

– И имате ли някакво становище?

– Ами не. Впоследствие, доколкото разбирам, те са спрели да се продават.

– На каква сума би възлязла една така сделка?

– Е, не може да се каже. Аз не съм гледал документите. Освен това те след това отрекоха да се продават, спряха и преговорите. Според мен по-скоро от липса на интерес от страна на хората да ги купуват, отколкото това, че не се продават.

– Очаквате, предполагам, пак някои хора да гласуват за вас заради евтините лекарства, които предлагате?

– Да. Вчера имах среща с пенсионерски организации. Те казаха, ще ви помоля да ме цитирате точно, както го правя аз: „В крайна сметка никой от другите нищо не ни е давал, а ние знаем, че поне всеки месец като влезем в аптеките – по 2-3 лева си спестяваме. А за всеки пенсионер 2 лева в месеца са много важно нещо”. За моя радост аз съм единственият, който правя нещо, за тяхното положение и те го оценяват това нещо. Идват при мен и казват твърдо, че ще ме подкрепят на тези избори.

– Много митове се носят за вашето богатство. На колко всъщност възлиза финансовото ви състояние?

– Аз мога да кажа на колко се оценява по нормални пазарни принципи собствеността, която имам като фирми. И това е около 300 милиона лева.

– Плюс-минус няколкостотин милиона?

– Да, плюс-минус (подсмихва се- б.а.). Да кажем, че е между 200 и 500.

– Падате си по скъпите играчки, скъпите коли…
– Не, падам си по всички спортове. По бързите спортни коли и високите скорости също, естествено. Но не по-малко си падам по шаха. Вчера играх 2-3 часа шах например. Спортувам много – тенис на маса, тенис на корт, бадминтон, джетове, водни ски, зимни ски… Много неща. Разпускам със спорт и това ми помага да издържа на напрежението.

– А сега като се пускате в политиката, не се ли притеснявате, че може да изскочи някой компромат за вас?

– Аз не се появявам сега на сцената. Значи, ако можеха, смятам, че нямаше да се стърпят. След като пишат, че дължа на някого пари, без да дължа, със сигурност ако имаха нещо сериозно, нямаше да се замислят.

– Имате ли да покорявате нови хоризонти във фармацията?

– Не виждам такива.

Аз просто съм толкова нагоре и толкова далеч от останалите, че просто…

– Знам, че в бизнеса ви има влети много руски капитали…

– Значи, имам и много руски приятели, имам и израелски приятели…

– И не е проблем за няколко милиарда да купите „Актавис”?

– По принцип, ако решим да купим „Актавис” и те се продават, мисля, че ще можем да организираме финансирането. Но нямам такива амбиции, въобще не стои въпросът или пък да сме имали разговори в тази посока. Казвам, че не само „Актавис”, а каквото и да решим да купим, ще успеем да съберем парите, за да го направим.

– Казвате, че вече сте покорили фармацевтичния бизнес…

– Мога да кажа, че аптечната ми фирма с обемите, които прави, е един от лидерите на европейско равнище. Значи, ние правим около 400 милиона годишно, няма много аптечни вериги в Европа, които да правят такива обеми.

– Смятате ли да подхванете и нещо друго?

– Не. Концентрирал съм се само във фармацията.

– Вашият колега Огнян Донев се занимава и с медии например. Преди години вие също притежавахте медия. Не смятате ли да се завърнете и в този бизнес?

– Не. Аз съм се опарил от участия в такива проекти. И смятам, че това за Огнян Донев е грешка и ще му попречи в развитието, но всеки си е собственик на парите и мечтите.

– Интересно е, че вие сте фармацевтичен магнат, богаташ, а гардове покрай вас не се виждат. Ползвате ли охрана всъщност?

– Не ползвам, защото, на първо място, спазвам законите. Другото, което е – аз не преча на никого и не дължа пари на никого. Не давам на никого назаем…

– Имаше доста случаи с отвличания, като мишени бяха и по-малки риби. Не може някога да не сте имали заплахи или най-малкото притеснения?

– Не. Основното е, че тези хора се занимават с други, които имат престъпна дейност. Нашата дейност е чиста. Какво да искат от нас? Те искат пари от хора, които имат черни пари, занимават се с контрабанда или нещо такова. Общо взето насочват натам интересите си.

blitz.bg