Това не е арогантност, обяснява Бриджис, а просто нагласата „Каквото стане – стане“ за следващата глава от живота му. Само мисълта за преход от актьорската игра към соло кариера в музикалния бизнес може да превърне и най-разумния холивудски ветеран в емоционална развалина. Ръсел Кроу, Линдзи Лоън, Дани Айело, Кевин Бейкън и Робърт Дауни-младши правят музика от години, но нито един от тях не може да се похвали със значителен възход в кариерата си. Но дали Джеф Бриджис, чийто едноименен дебютен албум от голям лейбъл излезе преди няколко дни, се притеснява от този преход? „Ни най-малко“, отговаря той. „Кариера се гради най-добре, когато не се замисляш много за нея“. Това не е арогантност, обяснява Бриджис, а просто нагласата „Каквото стане – стане“ за следващата глава от живота му. „Не мисля много за кариерата си“, споделя той. „Занимавам се с музика от малък“.

Освен това преди две години Бриджис влезе в ролята на застаряващ кънтри певец във филма „Лудо сърце“. Това, което впечатлява зрителите – и му носи първия му „Оскар“ – не е само осъзнаването на героя му какво отнема алкохолизмът, но и впечатляващото му пеене.След този филм и след заснемането на „Трон: заветът“, Бриджис и музикалният му партньор от „Лудо сърце“ Ти-Боун Бърнет се завръщат в звукозаписното студио, за да направят цял албум.

Никой не прекарва дълги нощи, планирайки и обмисляйки концепцията. „Всичко се случи много бързо“, споделя Бриджис. „Направихме около 17 парчета за една седмица. Смесването и аранжиментът отнеха повече време, но също станаха доста бързо“. Резултатът е кротка, но впечатляваща колекция – която по-скоро допълва кариерата му, вместо да се отдалечава от нея. Албумът му ще бъде подкрепен от няколко концертни изяви към края на лятото.

Бриджис излъчва някакво почти възвишено спокойствие.Той просто прави това, което прави – и го върши особено добре. Едно приключение го отвежда в друго – и той се радва на това. „Не съм толкова амбициозен“ казва Бриджис, преминавайки към темата за детството си в Калифорния, където израства като син на актьорите Лойд Бриджис и Дороти Симпсън. „Аз съм продукт на непотизма*. Едно от най-трудните неща за един актьор е да си вземе почивка, а баща ми беше много ентусиазиран да ме вкара в бизнеса, така че нещата се случиха лесно“.

На 23 години Бриджис печели номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща роля за участието си като футболист в „Последната прожекция“, а оттогава насам работи стабилно за кариерата си. Въпреки че е участвал като главен герой в доста екшъни, драми, уестърни и комедии, много от най-запомнящите се негови превъплъщения са на леко съкрушени мъже: непоносимия радиоводещ – емоционален инвалид в „Кралят на рибарите“; пианиста от „Знаменитите Бейкър Бойс“, който се влюбва в жена, посветила песента си на него, след което я оставя да си тръгне; неадекватния напушен тип във филма на братята Коен „Големият Лебовски“.

Сходствата с „Пича“ не са случайни: Бриджис играе почти себе си

Бриджис признава, че той и „Пича“ (както е наречен героят му в „Големият Лебовски“) си приличат „съвсем малко“. „И двамата харесваме Creedence Clearwater Revival, вероятно споделяме еднакви житейски философии, а и се обличаме горе-долу еднакво. Всъщност обувките, които нося във филма, са си мои“.Подобно на неговото мързеливо алтер-его, Бриджис също обича да пуши трева. „Отвреме навреме. Но не чак толкова много, колкото Пича“.Въпреки това, в реалния живот липсват доказателства за това, че Бриджис е съкрушен по какъвто и да било начин – типичната асоциация с всеки неуспял кънтри певец. Никога не са го плюли по таблоидите, нито пък са го хващали да шофира пиян, или в други компроментиращи ситуации.

Както казва филмовият продуцент Линда Обст, която работи с Бриджис в „Кралят на рибарите“: „Независимо от това колко провали има на екрана, той винаги запазва контрол над себе си.Никога не губи самообладание – и не е от хората, които толкова се вживяват в ролята си на задник, че започват да се държат така и извън снимачната площадка. Извън нея той е чудесен човек“.

Джеф е наясно, че по-интензивните изяви в кариерата му от последните четири години – първо в „Железният човек“, след това в „Лудо сърце“, „Трон: заветът“ и „Непреклонните“ – няма да продължава вечно. Но това не е проблем, твърди той. Има много други неща, с които може да се занимава: „Имам много интереси – обичам музиката, занимавам се с керамика и рисувам. А актьорството е сложна професия“.Със сигурност няма да пропусне да присъства на всички церемонии по връчване на награди: „Готам“, „Независим дух“, „Изборът на критиката“. Те продължават сякаш до безкрай, а Бриджис няма нищо против безплатните дизайнерски дрехи. „Имам гардероб, пълен със смокинги – и оценявам това по достойнство. „Защото единственото, което никак не обичам да правя, е да пазарувам“.

webcafe.bg