Август, море, дискотеки, плаж, цаца, бира, парещо слънце – това е лятна Варна. Централните улици на морския град са изпълнени с хора, отиващи към крайбрежните капанчета, кафенета, а по-късно и на дискотека, където ще се хвърлят демонстративно пакетчета салфетки /10 лв. струва едно пакетче/, ще се кършат снаги и ще се лее поп-фолк.
Ако решиш да излезеш привечер, за да видиш как се забавляват младите хора във Варна, то задължително разходката трябва да започне от Севастопол. Задължително е срещата да бъде там, за да могат всички да видят фешън стайлинга ти и летния загар.
Ако тази вечер си решил да не ходиш на дискотека, а просто да се разходиш в Морската градина трябва да се въоръжиш с много търпение. Спускайки се по площада, надолу от Севастопол първото нещо, на което ще се натъкнеш е банда „индианци”, свирещи уж автентични ритми, намазани с маслени бои по лицата, сложили пера в главите си и облечени с индиански носии, които те подканват да си купиш техни дискове. Около музикантите се е събрала тълпа, сред която трябва да си проправиш път, за да продължиш разходката си. Тъкмо си мислиш, че вече спокойно ще се движиш по алеята, когато на 50 метра по-надолу си спрян от група младежи, които се въртят на главите си, подскачат, ходят на ръце, мяткат се и видно болезнено се удрят в земята, въпреки импровизираната настилка, която са сложили за протекция на телата си. От телефоните им се чуват актуалните за сезона рап парчета, върху които демонстрират акробатичните си умения. И малки и големи с интерес наблюдават танците им и заемат по-голямата част от иначе малкото пространство, между което може да се мине. И все пак това е творчество, изкуство, дори и да не разбираме какво би трябвало да символизира въртенето на глава, освен завидно добър вестибуларен апарат. Така се забавляват част от сегашните младежи на възраст от 14 до към 19 години. Тренд, какво да правиш.
Продължаваш разходката, опитвайки се да заобиколиш опашката от десетки хора, чакащи да си купят пуканки от чичкото на ФК. Няколко метра по-надолу посока Обсерваторията виждаш насядали по пейките младежи, държащи двулитрови бутилки с бира в ръка, полюлявайки се странно на неритмична мелодия, най- вероятно death metal, чийто текст и да искаш не можеш да доловиш. По-добре да не се вглеждаме с интерес в тези намръщени момичета и момчета, че шиповете около вратовете им не говорят за добронамерено поведение. Ако решим да заобиколим бандите с метали може да се отправим към Раковината и да се насладим на гледката към морето, която се открива пред нас. Може и да имаш желание да седнеш на някоя пейка и да си починеш, съзерцавайки морския пейзаж, но е много вероятно да бъдеш стъпкан, смачкан или премазан от някой скейт, колело или случайно върху главата ти да се отзове топка хек подметната по невнимание. Мястото около Раковината винаги е обградено от младежи спускащи се с бясна скорост по рампите, демонстрирайки усъвършенствани движения, преобръщайки се с колелата си във въздуха и правейки какви ли не лупинги в пространството. По- добре да не рискуваме да доближаваме тези млади хора, а да се обърнем назад и да слезем към някое от онези изкушаващи капанчета, от където се носи миризма на старо олио и пържена риба.
Тъй като почти никога няма празна маса по тези заведения, по добре да отидем там, където всички считащи себе си за нормални хора отиват. Всеки на възраст над 20 години предпочита Кубо и Ла Плая /отворени барове на плажа/, където се консумират в промишлени количества летни коктейли, литри бира и където всеки е в голяма компания. Ако не си ходил там, не си от този град. Това е мястото, станало ябълката на раздора между варненските младежи и кмета Йорданов, който затвори любимите на повечето заведения и с това си навлече гнева на младежите. Разбира се Кубо и Ла Плая бяха отворени и вечерите продължиха да протичат по старому с много бира, коктейли и всичко останало, която лятото повелява.
След 12 вечерта имаш два избора: да се прибереш или да купонясваш в двете останали дискотеки на плажа – Час Пик и Екстраваганца. Вечерта завършва еднакво и за двете – на маса в Годзила, поради породеният от алкохола глад.
Нощна Варна е атрактивна, интересна, с купони до зори и не спираща емоция. През лятото градът рядко спи, особено ако на гости в Час Пик е Илиян или Андрея, тогава никой не си помисля да проспи вечерта. Варненските младежи и гостите им се забавляват кой, където сметне за добре, без значение дали това ще е по средата на центъра с крака във въздуха или с шише бира на пейка в градината. Но дали варненци и гостите им заслужват основните забавления да са индианци, фолк и бира – това е отделен въпрос, над който трябва да се замислят управниците на града.
Деница Герчева