Много често любовта се описва като особено състояние на разсъдъка, при което човек е склонен да върши необясними или нетипични за него постъпки. Вероятно всеки може да си спомни поне няколко глупости, извършени под влиянието на романтично чувство. При това по правило странността в поведението на влюбения е забележима за околните, но не и за самия него. Неотдавна учените намериха рационално обяснение за това. Посредством сканиране на мозъка те успяха да установят какви процеси протичат в главния мозък на влюбения хомо сапиенс. Изследването сочи, че появата на обекта ( или дори снимката му) пред влюбения е достатъчна, за да отключи в мозъка му поразителни процеси.

Кръвта там започва да се движи по съвсем различен начин от обичайния и се насочва към отделни области ,  сред които и т.нар. зона на влюбеност. Именно в нея най-активно се изработва веществото, известно като допамин, което кара хората силно да желаят или да очакват възнаграждение за нещо. Преди време допаминът е проучван с помощта на любители на хазарта и тогава изследванията показали, че печалбата води до рязкото отделяне на допамин ни кара да изпитваме към друг човек страст и влечение, понякога излизащо от контрол на разума. В стремежа си да постигне взаимност в такива случаи ние сме склони на всичко.

Интересно е ,че „зоната на влюбеност” се намира на същото място в мозъка, където са основните центрове, регулиращи потребността на човека от храна и вода. Така че по същество любовта може да бъде приравнена към все естествени потребности. При раздяла с любимия мозъкът реагира изключително активно. Допаминът поражда желание за близост, а отсъствието на дадения човек в момента създава трагично противоречие на желанията и потребностите.

Едно от момичетата, участвали в изследването в период на раздяла с приятеля си, описва състоянието си като по-добие на абстиненция. Учените потвърждават, че процесите, протичащи в главния мозък в такива моменти, действително са сходни с влечението на отказалия се от дрогата наркоман да се върне към предишния начин на живот.

При друг експеримент били направени томографски снимки на двойка, преживяла любовен разрив. Изяснило се, че по- бурната реакция е в мозъка на онзи, който е бил пасивната страна на раздялата. Изследванията още веднъж показват вече известното – любовта не зависи от разума и борбата с нея е безполезна. А като относителна утеха за всички, преживяващи раздяла с любимия, може да послужи твърдението, че нещастната любов не може да бъде вечна. Реакцията на „зоната на влюбеност” по отношение на зарязалия ни човек постепенно става все по-малко бурна, след което по- правило замира съвсем. Тогава получаваме свобода за търсене на нова любов.

barometar.net