Един мой състудент, който сега е на относително високо ниво в общинската администрация на голям град, ми каза преди известно време, че най-печелившият бизнес в момента е източването на здравната каса. “Никой вече не се занимава със строителство, обществени поръчки и тем подобни”, каза той. “Парите са в касата и се изкарват без много работа, трябва само писане”.

Това, разбира се, е общоизвестно. Вместо да бъде пазарен инструмент за осигуряване на достъпно и добро здравеопазване, в българския си вариант здравната каса е много повече ефикасен начин за прехвърляне на обществен ресурс в частни ръце.Пилеенето на пари обаче е по-малкият дерт. По-важното е, че парите превръщат лекуването на хората, което по принцип е една от най-благородните професии, в една грозна и отблъскваща мутация.У пациентите се е настанило трайното подозрение, че докторите са в състояние да измислят и несъществуваща болест, само и само да приберат парите от клиничната пътека. И съответно доверието между лекуващ и лекуван отива на кино. А без доверие нищо не става на този свят – било в политиката, било в банките, където и да е.

Но не е така само в здравеопазването.Така е например и в образованието. Изкарването на пари отново е изместило центъра на занятието – ученикът и студентът, също и както пациентът в здравеопазването – се разглеждат преди всичко като дойна крава, а не като хора, които трябва да получат знания и умения.Това може да се види още при печатането на безброй учебници и помагала, агресивно продавани на загрижени родители, но също и във все повече комерсиализиращата се, в лошия смисъл на думата, система на висшето образование. Към това се добавят частни уроци, купени изпити и дипломи, всеобщо развращаване на идеята за образованието като пряк път за успеха в живота.

Този синдром се е настанил и в реалната икономика. Всичко, което е стока или услуга от първа необходимост, неща, чиято употреба не може да бъде избегната, надува цени и няма нищо общо с класическите пазарни принципи. Това е особено видно в монополизираните сектори, но практически съществува навсякъде.Например няма никакво пазарно обяснение защо електричеството постоянно поскъпва, след като консумацията устойчиво намалява. Но има друго обяснение: без ток не може, следователно хората ще плащат колкото им кажем.Също като при доктора; за здраве пари се не жалят.Но ако все пак чистата икономика може донякъде да бъде оставена сама на себе си, макар че това в българските условия не е много работещо, е абсолютно неприемливо най-важните социални сфери, каквито са образованието и здравеопазването, да се израждат в нещо съвсем различно.

Това ще има катастрофални последици; то вече има.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

EkipNews.bg