Вчера швейцарската национална банка реши да фиксира курса на валутата си спрямо еврото за пръв път от 1978 година насам. Това стана следствие на усилията на банката да спре поскъпването на националната валута, която сериозно засяга износа й.Франкът поевтиня с 8.4% спрямо еврото, което бе най-голямото му дневно понижение от въвеждането на единната валута до 1.2030. Безпрецедентното действие може да доведе до нежелани поскъпвания във валутите на Норвегия и Швеция, следствие на избягване на единната валута от инвеститорите и на фона продължаващата с пълна сила дългова криза на стария континент.

„Очаква се сега да видим много повече интервенции и манипулации“, коментира Стюърт Томсън от Ignis Asset Management. „Традиционно смятаните за спасителни валути най-вероятно ще бъдат подлагани на натиск и въздействие от страна на правителствата на страните им, за да се ограничи поскъпването им“, допълва още той.Вчера швейцарската централна банка заяви готовността си да купува чуждестранна валута в неограничени количества, за да задържи еврото на нива над 1.20 спрямо швейцарския франк.

Действието става реалност в отговор на недоволството на швейцарските компании износителки, като Swatch например, че скъпата местна валута прави местните стоки слабо конкурентни на международните пазари. За годината до 2 септември швейцарската валута поскъпна с над 16% спрямо кошница от девет основни валути. За същият период еврото е поевтиняло с 1.3% спрямо тази кошница, а доларът с 12%, сочат още данните.

Действието може да бъде оправдание и на други страни, изпитващи негативите на силната си валута за предприемане на подобни намеси за обезценка на парите си. То също така може да постави нова фаза във „валутна война“, според редица валутни анализатори.През изминалият месец Япония похарчи 58 млрд. долара в последната си и най-голямата си валутна интервенция от 2004-та година. Страната е изправена пред подобен на Швейцария проблем, като скъпата й валута сериозно затормозява японските производители.Ефектите на тази интервенция обаче, бяха бързо преодоляни и националната валута поскъпна дори до по-високи нива спрямо долара в последствие. Това до голяма степен поставя въпроса, дали подобен род интервенции изобщо имат някакъв смисъл.

Други страни също могат да бъдат принудени да се присъединят към тези битки, ако инвеститорския интерес в търсене на сигурност се насочи към тях. Пред подобна заплаха са изправени Норвегия и Швеция, чийто валути могат да бъдат сметнати за следващите спасителни острови.Норвежката крона е поскъпнала с 4.5% през последната една година и тя може лесно да бъде сметната за заместител на франка. Въпросът който възниква е колко дълго двете страни биха толерирали поскъпването на валутите си преди да предприемат подобни на Швейцария и Япония действия.

Fx1.bg