– Г-н Вешим, защо един англичанин се променя и приема нашия манталитет в романа ви, а българинът все още си е Бай Ганьо в Европа?

– Хуморът в „Английският съсед” се ражда от сравняването на двата манталитета – нашия и английския. Разбирате, че писателят има право на преувеличение, затова аз съм направил от моя Джон българин – към края на историята той започва да постъпва като истински нашенец. Сгъва си шапка от вестник „Гардиън”, зарязва си трактора и почва да пие бира в кръчмата, ругае английския парламент, че не увеличава пенсиите и се изказва против кралицата в стил: „Кралица пътува, народ гладува.” Сигурно е, че не всички поданици на Нейно величество подлежат на „побългаряване” като моя герой. Преди време се запознах с една англичанка от село във Варненско – живее от доста години в България. Смята, че у нас е раят на земята. Много харесва природата, климата, червеното вино. Къщата й е направена и обзаведена с вкус, има всички удобства, даже и басейн. Дворът й е цветна градина. Тя коси бурените пред църквата, грижи се за уличните градинки и все не може да си обясни защо нейните съселяни си изхвърлят боклука извън контейнерите, защо не държат на дадената дума, защо предпочитат да мрънкат, че нямат пари, вместо да ги изкарат с труд. Та тя  никога няма да се побългари,  сигурен съм. А колкото до ганьовщината, която носим със себе си – проявите й в чужбина са само едната част от нея. Простащината, егоизмът, мутризацията, дето виждаме ежедневно около нас, са по-страшните черти на новия Ганьо. По времето на Алеко не е имало автомобили, затова той не е описал героя си като шофьор. А днес всички виждаме Ганьо на пътя – яхнал огромен джип да кара в нашата лента. Той гази, мачка невинни, а после се измъква с условна присъда. В някои от проявите си днешният Ганьо е много по-страшен от прадядо си.

– Ще успеем ли постепенно да „превъзпитаме” целия ЕС?

– Не мисля, че ние сме черните овце на ЕС. Нашите южни съседи май се проявяват като по-големи гяволи и искат Европа да им плаща високи заплати и пенсии, а те да спят задължително по два часа следобед и да ходят три пъти седмично на таверна. За няколко години у нас поне свикнахме с мисълта, че от Брюксел няма да ни затрупат с евро, защото сме много симпатични. Тия евра ние трябва да си ги изработим честно… Без шмекеруване и нашенски фокуси с документи. Колкото и да мрънкат евроскептиците, членството ни в Европа е най-хубавото нещо, случило ни се през двайсетте години преход. Все по-голямата част от българите оценяват възможностите, които имаме като европейци – да работим навън, децата ни да учат в чужди университети, да пътуваме без визи и формалности…

– Разкажете повече за лентата, която БНТ снима по книгата ви.

– Филмът ще е от четири серии по един час. Режисьор е Дочо Боджаков, оператор Иван Варимезов, продуцент Пенко Русев. В ролите ще видите обичани български актьори – Татяна Лолова, Николай Урумов, Кръстьо Лафазанов, Биляна Петринска, Ирен Кривошиева, Румен Угрински и др. Джон, английският съсед, е актьорът Лесли Грантъм – известен на Острова от сериали на БиБи Си, но не и у нас. Зрителите на БНТ ще го видят за първи път. В някои медии имаше информация, че сериалът е “ситком”, тоест комедия на ситуациите. Не, нашият жанр не е тоя. Заедно с Дочо Боджаков сме се стремили да направим комедия на характерите. Една интелигентна комедия, каквато скоро не е имало на екрана.

– Гледате ли комедийните сериали, които се завъртяха през последните две години и какво ви е мнението за тях?

– Голяма част от тях се правят по шаблон, затова си приличат и не са ми интересни. Като че ли навремето имаше по-смешни сериали, например английските на БиБиСи. Актьорът Лесли Грантъм каза, че вече и в Англия се налага американската матрица на ситкомите, със смеха зад кадър, който те подсеща къде да се смееш.Гледам по някоя серия от румънски, чешки или испански забавни сериали, ами те всичките са еднакви. Преди време от една телевизия ми поръчаха да адаптирам един румънски  комедиен сериал за българския зрител. С български актьори и български ситуации. Опитах се да избягам от шаблона и да го направя по-разнообразно. Продуцентите възразиха – искаха да е точно по матрицата. Така и нищо не се получи, междувременно продадоха телевизията и се разбра, че да правят сериал не е било най-важната им цел… Напоследък  няколко телевизии се надпреварват в правенето на сериали, има и хумористични. Според продуцентите били успешни, а според мен – не.  Твърде са ми плоски и близки до чалгата и кича.

– Има ли развлекателни предавания в България, които гледате?

– Харесвам „Господари на ефира”, но не го гледам редовно. Избягвам да прекарвам вечерите си пред телевизора. Ако искам да се забавлявм, правя го с книга – Хашек и Чапек, Джером, Марк Твен или Стратиев  са ми по-забавни от Любо Нейков и Руслан Мъйнов.

– Опростачен ли е хуморът ни или неизбежно влизаме в някакво ново културно течение?

– Май казах вече за телевизионния хумор – плосък е като плоските екрани на телевизорите. Не мога да разбера защо някакви телевизионни продуценти мислят, че публиката се състои само от простаци, на които може да пробуташ всичко – стари вицове, тъпи майтапи, безвкусни еротични смешки. Такова е културното или по-точно некултурното ниво в момента. Явно за това стигат силите на режисьори, на сценаристи, толкова са им възможностите. Имената на тия „творци” минават бързо-бързо на екрана за да не ги видим, да не ги запомним. Представям си как семейството /жена и две деца/ на някой сценарист  от “Шоуто на Слави” сяда пред телевизора, за да види какво е съчинил таткото. Следват еротични „майтапи” за безброй червени точки. Дали децата могат да са горди с родителя си? Дали жената е въодушевена от творчеството на мъжа си?  Или им е все тая, нали парите не миришат. Аз си мисля, че когато човек даде на детето си един лев за баничка, този лев трябва да е изкаран почтено.

– Защо през последните 20 години липсваха истински забавни комедии като „Дами канят”, чийто сценарист е баща ви? Има ли млади и талантливи автори?

– Има, разбира се. Аз харесвам „Мисия Лондон” – и романа, и филма. Много добър беше „Подслон” на младия режисьор Драгомир Шолев – филм, който не е комедия, но беше направен с много тънко чувство за хумор. По принцип не приемам деленето на поколения – млади, стари, средни. Има можещи и не можещи, талантливи и не талантливи. След нас идват нови имена с нови идеи. И технологиите се променят. 3 D, 4 D, айде де! За мен не технологиите са важни, а човекът!

frognews.bg