В една война да те нападнат означава, че застрашават живота ти. От тук нататък можем да избираме между това да се предадем, оттеглим или да контраатакуваме. Когато се почувстваме нападнати – критикувани или осъждани – от другите хора в един разговор, често включваме същия този начин на мислене по посока на оцеляването и автоматично се защитаваме. Но разговорите са различни от войната. Когато се защитаваме срещу критиката, й даваме повече сила и показваме, че човекът, който я отправя, има основания за нея.

Да виждаме доброто и лошото
Тъй като имаме нужда да поставяме граници, ако някой ни обижда вербално, ние често парираме критиката твърде скоро като се отказваме от нещата, които са верни, заедно с тези, които не са. Думите на човека могат да ни наранят, но ще боли по-малко, ако си задаваме въпроси, с които да си изясним с кои части от чуждото твърдение сме съгласни (ако има такива) и с кои – не сме. Можем само да помислим за това, не е нужно да се отбраняваме сякаш сме нападнати със смъртоносно оръжие. Себеуважението на хората се повишава дори само поради това, че не са реагирали защитно в ситуация, в която са били критикувани или осъждани.

Моделът на войната: Когато някой напада, вие се предавате, отстъпвате или контраатакувате

Моделът на не-защита: Задайте въпроси, решете какво мислите и след това отговорете!
Останалата част от тази статия ще ви покаже как да отговаряте по не-защитен начин на критиката. Примерите са специфични за определен тип взаимоотношения, но информацията е от полза при всякакъв тип такива. Например справянето със “суровия тон” може да се случи и при деца, и при възрастни, и на работното място, и вкъщи.

Ако сте родители: Оставяте ли детето ви да говори по груб начин или да ви критикува, за да се почувствате виновни?

Като родители ние често обичаме децата си толкова силно и едновременно се чувстваме неспособни да посрещнем техните нужди. Те усещат това и още от ранна възраст могат да се научат как да ни накарат да се почувстваме виновни, за да получат това, което искат. Много деца още от ранна възраст говорят с груб критичен тон на родителите си – “Знаеш, че мразя грах!” или “Никога не искаш да ме оставиш да правя каквото и да е с приятелите ми!”. Осъждането може да е по-дълбоко критично относно вашите избори – “Ти накара татко да си тръгне! Трябва да му кажеш, че съжаляваш, за да се върне!”.

Когато отговаряме на критиките от страна на детето или тийнейджъра, или дори на вече порасналото ни дете – ако чувстваме вина, може да я приемем, дори да се извиним или да се опитаме да обясним поведението си, за да може той или тя да разбере защо сме се държали по определен начин. Но вместо това можем и да разделим тона на преценката от съдържанието на това, което е казано. Може да отговорим с “Ако не искаш грах, не е нужно да викаш.” или “Ако ми говориш грубо, няма да ти отговоря. Ако говориш уважително, ще поговорим за това.”.

След това, ако детето, тийнейджърът или порасналия ни потомък говори без да повишава тон или да ни осъжда, можем да му предложим да обсъдим ситуацията. По този начин не само отказваме да отстъпим пред неоправданата критика, но и даваме пример на децата си как да разговарят относно това, от което имат нужда и което чувстват, без да съдят другите и как да отговарят твърдо и открито, дори когато някой им говори по груб начин.

Ако сте в интимна връзка: Избягвайте да “си го връщате”, когато един от вас се е изказал критично за другия.

Когато сме в интимни взаимоотношения, често имаме в главата си списък с обидите, които сме натрупали един спрямо друг. Това, което единият прави и с което засяга другия, често предизвиква у другия реакцията той да отвърне също с нещо, което ще засегне първия. И така започва една безкрайна игра на контраатаки. Често упреците звучат по този начин: “Нямаше да реагирам по този начин, ако ти винаги не правеше…” или “Ти ме критикуваш? Явно имаш двойни стандарти – не си ли се поглеждал скоро в огледалото?”.

Tia.bg