Над 2 милиона тона е количеството медно – златна руда, което годишно се извлича от находището в Челопеч. След обогатяване на рудата, тя се извозва с автомобилен транспорт до гарата в Златица, а оттам с товарни вагони се превозва до пристанище Бургас. Пътят й по море я отвежда чак до южния бряг на Африка – до металургичния завод на Dundee Precious Metals в Намибия. Но за българската икономика по-интересният факт е, че след затварянето на завода в Кремиковци, товарите от златната мина са сред основните поръчки, които крепят още живи българските железници.

Тази гледна точка ръководството на „Болкан Минерал енд Майнинг“ сподели на организирана среща с журналисти днес. По време на срещата бяха поставени въпроси за инвестиционния климат в страната, за модернизирания рудник в Челопеч, за перспективите на проекта в Крумовград, както и за „зелените рекетьори“, които пречат на проектите на компанията у нас.

Златният барометър

Българските представители на компанията, чиито акции се търгуват на борсата в Торонто, подчертаха, че търсят диалог с обществеността и се стремят да са напълно прозрачни в своите действия. Алекс Нестор – директор Корпоративни и външни отношения в Дънди Прешъс България, заяви за 300 млн. долара, инвестирани след 2004 г. в икономиката на България. По думите му досега всички печалби от дейността на „Дънди“ в България се реинвестирани в страната.

Нестор заяви, че въпреки неголемия размер на DPM от близо 3000 служители, дейността на компанията в очите на редица чуждестранни бизнесмени служи като барометър относно привлекателността на инвестиционния климат в България. Според него не е никак случайно, че преките чуждестранни инвестиции в България спадат толкова драстично в последната година. Той също така смята, че това дали корпоративният данък в България е 5% или 20% е далеч по-маловажно от убеждението, че има закони и те се спазват. Привлекателно за чуждите инвестиции би било и наличието на стратегии за развитие, които могат да внесат повече яснота за перспективите на отраслите.

След като инвестиция за 200 млн. долара в Челопеч се осуети заради опозицията на еколозите, сега „Дънди“ се надява да преодолее противоречията към инвестиция от 120 – 130 млн. долара в региона на Крумовград. Както е известно, правителството даде на минната компания концесия за добив в находището „Хан Крум“ още през февруари, но този акт на Министерския съвет се обжалва пред Върховния административен съд от три природозащитни неправителствени организации; делото по жалбата беше отложено за 01.02.2012 г. Според Нестор, това забавяне е много неудобно, защото времето за бизнеса е пари – и заедно с това е негативен фактор в очите на чуждите инвеститори.

Проект за 800 000 унции

От рудника на Ада тепе край Крумовград DPM предвижда да извлече 8 – 9 млн. тона златно – сребърна руда. При съдържание на злато от 4 – 5 грама на тон, компанията очаква да добие над 20 тона злато, или 800 хиляди унции. Годишно ще се преработват 800 хил тона руда, тоест животът на рудника ще е 8 до 10 години. За този период, Дънди планира „щедър социален пакет за община Крумовград в размер на десетки милиона лева“. Ползите ще са не само за Крумовград, а за целите Източни Родопи, тъй като новият рудник ще даде нов импулс на западналото минно дело там.

В хода на дискусията с гражданското общество и компетентните еколози, проектът за златодобив в открития рудник край Крумовград е претърпял значителна еволюция. За използване на цианиди вече дори не се споменава; компанията се е отказала също и от изграждане на хвостохранилище, нужно за технологиите по допълнително обогатяване на рудата: такова би застрашило популациите на двата вида костенурки в региона. Компанията твърди, че с усъвършенстване на проекта е минимизиран рискът от вредно въздействие върху водите, въздуха и биоразнообразието в региона на Крумовград – който попада в екологичната мрежа Натура 2000.

Въпреки всичко, транспортът на продукцията изглежда остава слабо звено. Качеството на пътната мрежа в Източните Родопи е твърде ниско и само по себе си е предпоставка за инциденти. Засега като най-безопасен се преценява обходният маршрут през село Токачка, има възможност и за инвестиции за подобряване на пътищата в региона, твърди екологът на компанията. Въпросът обаче изчаква, докато ВАС не се произнесе по жалбите срещу концесията. Според плана, златно – рудният концентрат, съдържащ до 200 грама злато на тон, ще се превозва пакетиран или в контейнери.

Около 10 хиляди тона златен концентрат ще е годишната продукция, която ще се транспортира от Крумовград. Засега няма яснота кой ще е купувачът на това количество, но не е изключено то да се преработва до борсово търгуван продукт и в България – каза за ДарикФинанс Алекс Нестор.

darikfinance.bg