В радиото, в старата сграда на БНР, на четвъртия етаж беше стаята на двамата журналисти икономисти. Недков и Шами (Барух Шамлиев), един от гостите на закуската, която френският президент Франсоа Митеран даде в София. Но до закуската щяха да изтекат много години. Аз обичах да влизам при тях, понеже двамата бяха веселяци и се смееха на българските икономически безумия. За разлика от сегашния български премиер, който „на инат“ на протестиращите щял да даде да ни дупчат за шистов газ, тогава не казваха „на инат“. Втълпяваха ни, че никоя страна не е забогатяла от земеделие и България ще цъфне и завърже като се индустриализира: лека и тежка промишленост, но първо металургията и тежката, понеже те са основата. Така „Кремиковци“ привлече селяни, притиснати от мизерните 52 стотинки за трудоден в ТКЗС, обгази зеления земеделски пояс, снабдяващ столицата, София приюти станалите работническа класа селяни в грозни панелни комплекси.

Недков и Шами бяха приятели и си погаждаха номера, но с годините те си бяха научили един на друг номерата, докато аз им се хващах и те ме чакаха с нетърпение след бюлетина за водите на Дунав в три часа.

– Шами, намали звука, бе. Джимо дойде.

– Джимо, знаеш ли кога радиото казва истината?

– Знам. Когато казвате прогнозата за времето.

– Така е в общи линии. Ама и синоптиците се лъжат понякога. Ще знаеш, че най-верен е бюлетинът за нивото на река Дунав. Я чуй.

– Видин – вен десиметр. Сан шанжман.

– Хайде преведи. Нали знаеш френски.

– Сан шанжман е френското „без промяна“.

– Лошо превеждаш. Почакай. Връщаме го на руски.

Изчаках, чух го на руски и казах:

– Руското е просто „застой“.

– Шами, чу ли какво каза Джимо? Руското било просто застой.

– Ама аз за думата казах, не казах застоен модел.

– Спокойно, Джимо. Записахме те, ама няма да те издадем. От БТА ще те пратят ли на есенния панаир в Пловдив?

– Да.

– И ти ще пишеш за по-нататъшното нарастване на взаимноизгодния стокообмен?

– Да.

– А колко от обменът е суап? Колко е тел кел? Знаеш ли какво е суап, какво е тел кел?

– Знам. Учил съм търговско право, ако е въпросът.

– Е щом знаеш, че суап сделките са стока срещу стока, как ще им дадеш парично изражение, че да кажеш, че стокообменът се е увеличил с еди колко си?

– М-м-м…

– Ами ако стоката е тел кел? Нали знаеше френски.

– На френски „тел кел“ значи „такова каквото“.

За „Кремиковци“ ни трябваха въглища тел кел, каквито ги изкопаят от Донбас, и желязна руда тел кел, каквато я добият в Бразилия. Щото излезе, че нито подходящи въглища, нито достатъчно богата желязна руда имаме за „Кремиковци“.

За тел кела знаех много преди да следвам икономика. Чичо от Царство България продава хиляда тона ягоди на англичаните, те да си ги направят на strawberry jam, ягодов конфитюр. Ягодите – тел кел от гара Катуница и село Ягодово. Случи се лоша година и ягодите не са много хубави. Англичаните плащат на чичо тел кел – ягодите такива, каквито са станали. Случи се добра година и германците предлагат на чичо ми двойна и тройна цена, но той не им продава ягодите. Не че англичаните ще го съдят, те хич няма да се занимават него. Но банков акредитив чичо повече няма да получи. Почнах да им го обяснявам на Недков и Шами, а те:

– Абе, Джимо, я не ни обяснявай на нас тел кела, ами дай на панаира в Пловдив да се видим на дегустацията.

– Добре.

– Ама да знаеш, че на дегустация съвсем мъничко отпиваш и не го гълташ, а го изплюваш, за не се напиеш. Дегустацията е изкуство.

– Знам, че е изкуство.

– Не знаеш. Изкуството е да плюеш в чашата на Шами, без той да забележи. Спокойно бе, Джимо. Какво си се разбързал. Какво като си излязъл от работа. Не си певец, че да се разпяваш преди запис. Ще ти напишем бележка за пред БТА, че си закъснял, щото Шами пак е направил гаф.

Шами беше известен с това, че направил някакъв гаф, не помня какъв, и му казали:

– Бива ли да правиш такива гафове бе, Шами, умен човек си, евреин.

– Каквато ви държавата, такива ви и евреите – казал Шами. Тогава имаше приказка, че имало два вида евреи, умни и глупави. Умните отишли в Израел, глупавите останали в България.

Тe, двамата журналисти икономисти от четвъртия етаж на старата сграда на радио „София“, си викаха един на друг „фармасонин“, когато единият успяваше да погоди номер на другия. Аз настоявах, че не се казва фармасонин, а Freemason, и че е имало големи личности, които са били масони, и те се смееха, когато им разказвах разказа на Мопасан („Mon oncle Sostene“) как масоните, за да се разпознаят един друг, се ръкували, погъделичквайки се с пръст по дланта. Както кучетата (пише Мопасан) се запознават едно с друго, подушвайки се еди-къде си.

Тези дни в сайта „Биволъ“  прочетох за сегашните български масони. Прокурори в масонска ложа, блокаж на разследването, ако ще се разследва събрат-масон от ложата.

Барух Шамлиев (Шами) бе казал: „Каквато ви държавата, такива ви и евреите“. Аз сега казвам: Каквато ни държавата, такива ни и масоните. Тел кел.

А пък за икономиката ни ще кажа: Sans changement. Застой.

Германия и Франция казаха, че няма да излязат от еврозоната. Това значи, че те ще излязат. Под такава форма, че да са без нас. Дълго е тук да обяснявам механизма на излизането чрез привидно оставане.

По-старите помнят. Кажеха ли началниците на държавата, че няма да има повишение на цените, значи ще има. По-младите да се научат: Кажат ли началниците, че ще преборят своята алчност, значи няма. Да бориш себе си е най-безнадеждната борба. Защо да се лъжем?

Защото не можеш иначе, когато говориш с Брюксел или с народа си. И аз лъжа. Питат ме случайни хора на улицата:

– Кога ще се оправим.

Отговарям, че не знам. Аз лъжа. Много добре знам, че няма да се оправим. Дори светът да излезе от кризата, ние пак няма да се оправим.

А пък той, светът, няма да излезе от кризата. Защото тя не е криза на цикъла, а на модела. Възразете, ако можете.

Димитри Иванов

segabg.com