А сега по обещаната тема за кучетата. Но не само за бездомните, както е модата да се говори напоследък. Проблемът е преди всичко в домашните или по-скоро в кучетата въобще, независимо дали са настоящи, бъдещи или бивши улични псета. И най-вече проблемът е в нас – хората. Чували сте за теорията, че, ако избиваме уличните кучета, те се размножават още по-интензивно и от евтаназията им няма никаква полза. Природата не търпи празно, един вид! Как така се размножават като уж са старателно прибирани, кастрирани и пускани не е ясно. Въобще в този омагьосан кръг на лов, уж ваксиниране/кастриране, пускане, лов, уж ваксиниране…. има доста неясни неща. И колкото повече пари наливаме в него, толкова по неясен и съмнителен става: месец преди изборите беше открит нов приют за бездомни кучета. В него за места за 200 животни са налети 250 хил. лева. А по улиците на града скитат хиляди безпризорни четириноги.

Няма какво да шикалкавим: уличните кучета ще спрат да бъдат заплаха, когато се справим с причината, а не прикриваме лицемерно следствието.Публична тайна е, че голяма част от бездомните псета са бивши домашни любимци: Имате любимо куче, грижите се за него, не е съвсем породисто, ама на кого му пука… Но не щеш ли то ражда цяяяял кашон кученца. Къде да ги отглеждам? На кого да ги дам? За продажба и дума не може да става! Най-лесно е да отраснат малко, да станат самостоятелни и да си търсят късмета на улицата… Или: Детето отдавна плаче за собствено куче, къса ти нервите, идва рожденият му ден, размекваш се, купуваш му миличко пале. Палето става голям пес, вече не е така миловиден, прави бели, на детето му омръзва, грижите лягат пак върху теб… Има разбира се и друг сценарий: кризата, свитите доходи, домашният любимец не е евтино удоволствие.

Отговорността. Тя е качество, което се възпитава, а не такова, с което се раждаме. А дотогава, докато в едно светло и почти невъзможно бъдеще всички станем отговорни и загрижени, трябва да приложим строги мерки за контрол и наказания. Като например всички домашни кучета да имат задължителен чип, поставен от ветеринарен лекар. Когато тези чипове задължително са регистрирани в Районната ветеринарна служба ще можем по тях да откриваме собственика, ако кучето се окаже на улицата след време. Като за начало, то може просто да бъде върнато на собственика (той, разбира се, ще твърди, че го е изгубил). Втория път – също. На третия следва солена глоба. Колкото би струвала издръжката на псето в общински кучкарник поне 3 месеца. За целта обаче трябва да има ефективнодействащи общински служители, които по градинки и паркове да проверяват за чип, ваксинации и платен данък, а също да глобяват за непочистени изпражнения, а защо не и за всякакви боклуци, останали след посетители без кучета.

И за финал една информация, която ми направи впечатление преди време:

С 90% по-малко за 4 г. са помиярите в румънския град Орадея. Там работи една от фондациите на Робърт Смит. Това станало с кастрация, образование в училищата и кампания как румънците да са отговорни стопани. Сега местните прибирали 85% от бездомните кучета. От 2003г. в кастрационния център са обработени над 6000 животни, а над 3000 са осиновени. Там е и “отвореният” приют без клетки, сред полето. В същото време от 2002 до 2005 г. Букурещ харчи 5 млн. евро, за да умъртви 100 000 кучета. Въпреки това проблемът и сега не е решен. Орадея е град в Северозападна Румъния. Има население от 204 477, според преброяването през 2009 г. И вече с 90% по-малко кучета.

Николай Недков