„…Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят…” Из „Завет“. Девет жития и много химнографски творби (служби), писани в продължение на столетия, описват живота на светеца. В повечето случаи съставени по добре позната агиографска схема, тези текстове – едните обширни, другите твърде кратки – съдържат много трафарети, топоси (общи места), цитати от свещените книги. Но сред тях прозират и някои действителни моменти от съдбата на техния герой.

По времето на цар Петър (927-970) в България се зародило отшелничеството – едно движение с очевидно религиозен характер, провокирано до голяма степен от състоянието, в което било изпаднало българското общество. Негов създател е Йоан Рилски, канонизиран по-късно от църквата за светец и покровител на българския народ. Йоан, роден в с. Скрино, Дупнишко, отрано изпитал горчилката на сирашкото детство. Когато пораства, раздава имуществото си на бедните и се усамотява в Осоговската планина. Оттук нататък той извършил всички подвизи, които съответствали на най-добрите традиции на православното монашество. Бил нападан от разбойници, но оцелял; борел се с бесове и други сили; обикалял различни манастири край Земен, във Витоша и най-сетне намерил убежище в Рила планина, където на една скала преживял седем години, изложен на големи лишения и опасности. Светията остава в Рила до края на дните си.

Суровият аскетичен живот и благостта на характера му го правят широко известен в цялата страна. Но това само го карало да търси още по-усърдно усамотените и недостъпни убежища.Скоро около Йоан във „Великата Рилска пустиня” се заселили и други отшелници, които образували ядрото на бъдещото манастирско братство. Към 930-931 г. те основали манастир. Прочулият се вече пустинник и отшелник естествено застанал начело на манастирското братство и го ръководел в продължение на десетина години. Към 941 г. той напуснал своя пост на игумен на основания от него манастир и се оттеглил в усамотение.

Това съобщение на житиеписеца, допълнено и от други данни, свидетелства за разрастването на отшелничеството по българските земи в тези времена. Наред с дълбоките религиозни причини, които предизвикват желанието за бягство от света в търсене на личното спасение, не бива да се подценяват и социалните мотиви за това необичайно до тогава явление в живота на българското общество.

В житието на пустинослужителя се разказва за едно поклонническо посещение на цар Петър, който му предложил пари и скъпоценности. Рилският пустинник, според биографа му Св. Патриарх Евтимий Търновски, дал необходимите съвети на царя, а златото препоръчал да използва за войска и оръжие, от които така много се нуждаела тогава държавата.

Няколко години преди края на живота си Рилският светец написал прочутия си „Завет”, в който завещавал на манастирските братя да живеят сговорно, да изкарват с труд хляба си и да отбягват съблазните на светския живот. В същото време Св. Иван им напомнял за техните задължения към народа си и ги съветвал да бъдат негови наставници във вярата. Тези съвети и представи за монашеството на Свети Йоан са ключ за разбиране на неговото лично поведение и мотивация за извършените духовни подвизи, т.е. не могат опростенчески да се схващат като „бягство от живота и задълженията към обществото”, а като модел за истинския живот, но живот за малцина, за идеалната личност на средновековното общество – светеца.

Св. Йоан Рилски се поминал на 18 август 946 г. Погребан е в Рилската Света обител, където е гробът му и до наши дни.    Днес (19 октомври) Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.Тридесет и четири години след успението си Св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 г., след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.Предполага се, че канонизацията на Св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата „Свети Лука“.

С откриване на изложба на икони и църковна утвар „С пламъка на вярата“ ще бъде отбелязан Денят на покровителя на българския народ Св. Иван Рилски в Търговище. На 19 октомври църквата в областния град чества и храмов празник. Чудотворна икона на Пресвета Богородица ще бъде посрещната днес в църквата „Св. Иван Рилски“ в Бургас. Тя ще пристигне от Несебър по повод патронния празник на православния храм – Деня на Свети Иван Рилски.

В Перник днес се чества Денят на града. Празникът се отбелязва от 1903 г., когато се откриват находищата на въглища и се развиват мините в Перник. Избран е Денят на Свети Иван Рилски, защото светецът е смятан за покровител на миньорите. В деня, в който Българската православна църква почита Свети Иван Рилски Чудотворец, българските лекари отбелязват своя професионален празник. По този повод Българският лекарски съюз ще връчи годишните си отличия тази вечер на тържествена церемония в театър „Българска армия“.

inews.bg