Очакваната победа на Кирил Йорданов на балотажа над Веселин Марешки може да се превърне в тежък воденичен камък, който кандидатът на ГЕРБ трябва да носи през следващите четири години. Първите два мандата на Йорданов бяха „Пей сърце“, но в средата на третия му се наложи да се сблъска с недоволството на варненци, които протестираха пред кабинета му.  После започнаха да кръщават дупки на негово име, създаде се гражданско общество, което искаше смяната му, но се появи Бойко Борисов и му даде подкрепата на ГЕРБ. Тук трябва да отбележим хладнокръвието, което прояви областният лидер на партията Павел Димитров и след готовите три номинации издигнати от партията, преглътна избора на лидера си. Едва ли, ако ГЕРБ не бяха подкрепили Йорданов, той щеше да спечели четвърти мандат, но изборът на Борисов подсказва и нещо друго. Неговите усилия и поглед са насочени към Бургас, а Варна остава извън обсега и приоритетите му. Това не попречи на Павел Димитров да стегне редиците на ГЕРБ, за да има партията свои кметове в общините Ветрино, Девня, Аврен, Вълчи дол, Аксаково и Бяла. Но какво следва оттук нататък за Варна е трудно да се прогнозира. Кирил Йорданов има тежката задача да намери пари и да оправи улиците на града,  да реши проблемите с градското планиране,  да привлече европейски пари,  да намери общ език с бизнеса и да поиска съдействие от него.  Ако разчита само на подкрепата на правителството няма да успее да свърши нищо. Йорданов трябва да излезе от матрицата си на администратор и да се опита да бъде мениджър на града. Това е голямото предизвикателство пред кмета,  който винаги е казвал, че обича Варна, но едва ли я харесва с разбити тротоари, неосветени улици,  дупки като кратери и занемарени фасади. Препоръчваме му да се разходи до Букурещ и да види какво правят румънците с европейски пари – санирани блокове,  паркове,  зеленина, нови улици.

barometar.net