– Г-н Василев, честито за голямата награда! Какво означава за вас призът „Мистър Икономика“?

– За мен наградата, преди всичко, е едно морално удовлетворение и оценка за това, което съм правил в последните 20 г. Виждам тази награда и като израз на оценката за мястото и ролята на Корпоративна търговска банка в българския бизнес. Защото за последните 10 г. банката съумя да заеме много сериозно място в бизнеса и да окаже съществено въздействие за развитието на цели отрасли. Като производството на специална военна продукция, до голяма степен дружествата в инфраструктурата. Почти няма голямо пътностроително дружество, което да не е ползвало услугите на КТБ, при това в най-комплексен порядък. КТБ е най-големият кредитор на енергийните дружества, включително и на държавните. И в това отношение считам, че за 10 г. банката успя да намери едно много сериозно място и да стане партньор. Разликата между нас и останалите банки е, че КТБ се явява партньор. В смисъл – тя разбира проблемите на клиентите, старае се да ги решава. Банката е не само източник на финансиране. В редица случаи значително по-важно е да бъдеш в състояние да помогнеш за решаване на конкретен проблем и да бъдеш точно на място и във времето, когато фирмата се нуждае най-много от тази помощ.

– Вероятно доста ваши клиенти изпитват затруднения? Как се справяте в кризата и вие, и те?

– Сегашният тип криза е най-лошата – от депресивен тип. Характерното за нея е, че е продължителна. В момента имаме свръхзадлъжнялост на всички нива и невъзможност световната икономика да индуцира толкова доход, че да се обслужват тези дългове.

– Какъв е изходът – печатане на пари?

– Пари се печатат непрекъснато, но пак не достигат. Трябва вече да се смени целта на модела. Не отричам ролята на пазара, но някои я въздигнаха в култ. А очевидно не е така, защото държавата има своето място. Ние мислехме в периода на прехода, че колкото по-далеч е държавата от икономиката, толкова по-добре. Да, по отношение на намаляване на държавното участие в икономиката, защото държавата не е показала, че е добър стопанин и управлява добре собствеността си. Да, по отношение намалението на административните пречки, бюрокрацията и корупцията. Но не и на абдикацията й от икономиката.

– Какви са очакванията ви за 2012 г., ще се задълбочи ли кризата?

– Не съм оптимист. Ситуацията е крайно неблагоприятна навсякъде по света. И това неминуемо ще се отрази и в България. В общи линии ще трябва да се справяме сами. Имаме шансове, страната остава сред най-стабилните, поне като бюджетна макрорамка и като степен на задлъжнялост. Държавата може да привлече, макар и не евтин ресурс. Но тя трябва да прецени ефекта на дадено задлъжняване – дали ще донесе повече приходи в бюджета.

– На фона на проблемите пред европейските банки нашата система изглежда доста стабилна. Очаквате ли размествания на пазара – по-малките да потърсят подкрепа от по-големи партньори, навлизане на чужди играчи?

– Българската банкова система работи при далеч по-рестриктивни условия, и то от години, отколкото европейските и световните банки, и това я е предпазило до голяма степен от проблемите, които те имат. Естествено, сливания, поглъщания, преразпределение ще има. По-скоро очаквам банките, опериращи у нас, чиито майки са по-силно засегнати, да намалят своята активност. Излаз на българския банков пазар като плацдарм за Европа търсят редица банки от страни извън ЕС – Русия, Арабския свят, Китай дори. И ако нещо мога да прогнозирам, то е ускоряване на такива процеси. Защото моментът е благоприятен за тези играчи. При една по-силна Европа те никога не биха могли да стъпят тук.

– Защо банките винаги са лошите? Преди бяха виновни за силния кредитен ръст, сега не кредитират.

– Банките не са дом за социално слаби. Ако държавата има пари, нека ги предоставя. Банките работят на пазарни условия. Ясно е, че са лоши. Те дори като си искат парите, които са дали, пак се оказва, че са лоши. Сякаш банките са длъжни да губят. Напротив, те трябва да печелят, защото тогава се капитализират и имат по-големи възможности. Няма сериозен проект, който да не е финансиран. Не може да се говори за общо кредитиране на малък и среден бизнес като за ширпотреба. Ние сме „по поръчка на клиента“, както се казва. За мен няма малка и голяма фирма. Когато тя дойде тук, колкото и да е малка, гледам казуса и шия дреха по този казус. Нямам скоринг система за оценка според служителите, оборота. Истина е обаче, че в момента добрите проекти и фирмите с възможности намаляват и са все по-малко. И това е проблем. Ние също се оглеждаме за кредитополучатели, защото нарастването на активите ни изисква да разширим кредитния портфейл. Имаме много сериозен ръст на активите – на годишна база 65%. И търсим проекти. Не отказваме нищо, което е разумно. Но упражнения от всякакъв характер или спасяване на мъртвец с изкуствено дишане, не става.

– Споменахте увеличаването на междуфирмената задлъжнялост. Очаквате ли фалитите на фирми да продължават?

– Очаквам, за голямо съжаление. А това води до други неблагоприятни последствия – политическа несигурност, социално напрежение, стачки.

– Как ще дойде оживлението в икономиката?

– По няколко линии. Но ще е бавно и мъчително. Очаквам все пак интерес от чужди инвеститори от трети страни, извън ЕС. И в крайна сметка по-активна роля на държавата за стимулиране на основни инфраструктурни проекти. Те, макар и с определен времеви лаг, ще индуцират едно по-широко потребление. А износът трябва да бъде гъвкав и да търси трети страни. Европа като пазар в следващите години е изчерпана и трябва да очакваме дори намаляване.

– Много спекулации се появиха за сметките на държавни предприятия, които са в Корпоративна банка. Имаше ли конкурси за тези депозити, процедури?

– Интересът към тези сметки започна скоро, до 2009 г. нямаше такъв. Тогава банките бяха пълни с ликвидност и нямаха в стратегиите си сериозно корпоративно обслужване. Тяхната задача беше да финансират масово, да правят големи маржини, за да вземат бонуси. Атаките срещу КТБ започнаха, когато тези пари секнаха. Но ние 10 г. работим и имаме сериозно присъствие в енергетиката. Там дружествата са свързани и в хоризонтален, и във вертикален порядък. Ние работим 10 г. методично, за да станат тези дружества клиенти на банката. Няма нито един клиент, който да е дошъл без процедура. Да не говоря, че голямата част от предприятията са и кредитополучатели, не само имат сметки тук. Ако някой си мисли, че това са свободни пари на тези дружества, които стоят при нас, не е така. Това са пари от стопанския оборот, който е една непрекъсната поредица от постъпления и плащания. Ако има някакви средства, които да са на депозити, това са основно на транспортни фирми и там се правят търгове за всеки един депозит. Но тези сметки, те не са държавни пари. Държавните пари са в бюджета. Там държавата дължи отговор на данъкоплатеца къде отиват тези пари. А държавните дружества са все пак търговски, огромната част от парите са кредитни, те дори не са на държавата. Не са на българския народ. А парите на хората, които са в бюджета, не са в Корпоративна банка.

Но за въпросните средства, които стоят при нас по сметки – ние имаме насреща финансиране към фирмите от порядъка на 200 млн. лева пряко и още толкова косвено. Парите на тези дружества не представляват повече от 10% от всичките активи на банката. А конкретно за двете транспортни дружества – до 2008 г. всичките им средства бяха в една-единствена банка без търг. И през 2008 г., след търговете и преместването на тези пари, държавните фирми получиха само от лихви за 2 г. около 15 млн. евро. Само от лихви!

– КТБ има немалък дял в „Булгартабак“. Как ще се развива дружеството след приватизацията?

– Вече направихме няколко срещи с новите собственици от Внешторгбанк, имаме разбиране как ще се работи. Те ще вземат под внимание нашето мнение, защото познаваме този клиент. Компанията все пак е клиент на банката от доста години. „Булгартабак“ ще играе доста по-важна роля в икономиката на страната, защото досега играеше важна роля за джобовете на определен кръг от хора.

– Тежка ревизия ли очаква „Булгартабак“?

– Много тежка, но все пак целта не е реваншизъм. А да се покаже какво е търпяно в продължение на много години и да се покаже, че решението на правителството да направи тази толкова сложна сделка трябва да бъде адмирирано. Нека да се види как работи „Булгартабак“ след приватизацията и дали допринася повече или по-малко за бюджета, и тогава да говорим.

– Компанията е един пример за това как износът е спасителен.

– Да, така е, в последните години износът спасява дружеството. Но точно през износа там са отклонявани между 40 и 50 млн. долара годишно

standartnews.bg