Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника – абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е „Азбучна молитва“, за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век). Преди 10 ноември 1989 г. широка популярност придоби акростих, чийто първи букви образуваха заглавие „ДОЛУ ТОДОР ЖИВКОВ”. Редакцията на barometar.net реши да възроди традицията на акростих в българската поезия и публикува стихотворения от поредицата „Великолепната седморка”

Иван Костов ли казахте, господин съдия?

Виновен съм до доказване на противното

А който не вярва да лети с БГА Балкан инкогнито

Нямам хотели, само парцели

Крадоха други, моят процент не е 10

Останахме малко на десния борд

Софиянски, Бонев и Валяка ги бутнах да паднат

Тежко ми беше, че не говорих 2 години

Обаче съм Козирог и изпадам в Сатурнови  дупки

Вече съм ОК, обикалям като цветарка всички медии

Експресно оплювам ГЕРБ и редя пасианса

На новото дясно, дето е само в мечтите ми

Елена е плътно до мен, заедно поливаме теменужките

Вярваме в бъдещето на България

И в късата памет на българите

Невинен съм до доказване на противното, а

Елена само ми шепне преди лягане

Невинен си, но е време да си кажеш за всичко Иване!