Пациенти от цялата страна се страхуват да се лекуват и отказват операции, заради зачестилите информации за лекарски грешки. Това съобщиха представители на докторските съсловия, предаде АСН. За пример председателят на Българският лекарски съюз д-р Цветан Райчинов обясни, че е информиран за три жени, които отказали животоспасяващо лечение и операции, тъй като били уплашени от смъртните случаи с родилки през последните месеци.

Заместник-председателят на дружеството по акушерство и гинекология проф. Тодор Чернев пък обясни, че от болниците в страната постоянно звънели с молба родилки да бъдат прехвърляни в столичните лечебници заради най–малките усложнения. От друга страна той всекидневно попадал на уплашени жени, а това не се отразявало добре на плода им, категоричен е проф. Чернев. За това и медиците поискаха от медиите да съдействат за преустановяване на обществената психоза свързана с лекарските грешки. Те настояват за по-внимателно използване на термина “лекарска грешка”.

За да обяснят натиска, под който са подложени докторите, докато работят, медиците посочиха и колко проверки се извършват върху тях в страната. Директорът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев посочи, че към момента са започнати 16 000 проверки от прокуратурата на болници, от които само 104 са преминали в досъдебно производство. “Представете си под какъв натиск са колегите всеки ден”, допълни още той.

Проф. Генчо Начев, който е директор на болница “Св. Екатерина”,  пък обясни, че когато се оказва такъв натиск, много често “пешкира” отнася някой невинен. Както е в случая с оставката на бившия директор на “Шейново” д-р Иван Костов. Според д-р Райчинов, с подаването на оставката си д-р Костов се е превърнал в изкупителна жертва. За това и медиците са категорични, обществото трябва да избере своето здравеопазване и реформите в него. Освен това те смятат и че по–бързо трябва да се въведат диагностично свързаните групи, като преди това Здравната каса трябва ясно да изведе какъв пакет дейности точно покрива.

Според тях трябва да се засили и събирането на здравните осигуровки, тъй като много неосигурени пациенти се лекуват на гърба на осигуряващите се. Доброволните здравноосигурителни фондове също са допълнителна възможност, смятат лекарите.

actualno.com