В интервю за предаването „Под лупа“ на новинарската телевизия „Европа“ старши икономистът в института „Отворено общество“ Георги Ангелов каза, че за България и за нас, българите, важното е „да се опитаме да се държим близо до стабилните и дисциплинирани страни и да се разграничаваме от проблемните страни. Във всяка една ситуация това ще ни помогне, независимо дали еврото съществува или се раздели. По-добре да не се асоциираме с проблемните страни, защото това влияе на инвестициите“.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛА МИХАЙЛОВ
– Г-н Ангелов, каква е вашата гледна точка по отношение на решението за подписване на договор за фискален съюз, което европейските лидери взеха в края на миналата седмица?
– Първо нека да уточним, че става въпрос за проект на договор и става въпрос за залагане на основните принципи в един такъв договор. Има много неща, които тепърва предстоят да се договарят. Единственото конкретно нещо, за което се договориха лидерите, е да забранят бюджетните дефицити и практически така да наказват тези страни, които имат бюджетен дефицит над 0,5%. Страните от ЕС разбират, че ако не се предприеме такава крачка, няма как да се реши дълговата криза. По-скоро проблемът, неяснотите са по отношение на втората точка в договора, а именно идеите за по-голямо сътрудничество в икономическата политика за общо икономическо управление, където някои страни искат да прокарат неща като хармонизация на данъците, т.е. високи данъци, нещо, което не е толкова добре приемливо и затова тази част от договора е написана с най-общи думи, витиевати фрази, но детайлите въобще не са уточнени именно защото има това различие между Франция, да кажем, и страни като България, Естония, Ирландия, които с ниските данъци се опитват да постигнат по-висок икономически растеж. Тук ще бъдат дебатите през следващите 3 месеца. България трябва да бъде много твърда в отстояване на своята позиция, че трябва да има по-голяма свобода за бедните страни да преследват по-активна икономическа политика, за да могат да забогатяват по-бързо.
– Вярно ли е твърдението, че евентуалното създаване на фискален съюз ще укрепи еврото само временно, а няма да реши проблемите на обединена Европа, т.е. има палиативен характер – лекува симптомите, а не болестта?
– Трудно е да се каже за момента дали ще може да реши сегашната криза, защото все пак фискалният съюз, който забранява бюджетните дефицити за в бъдеще, всъщност ще има в някакъв смисъл роля да предотврати следваща криза. Но сегашната криза очевидно изисква мерки, които трябва сега да се приемат.
– Доколкото аз съм запознат с темата, все пак и досега имаше договорки, че страните трябва да спазват определена бюджетна дисциплина, което те не са правили. Каква е гаранцията, че чрез създаването на този фискален съюз за бюджетна дисциплина оттук нататък тези ограничения ще бъдат спазвани, след като досега не са?
– Ами основната гаранция е пазарната дисциплина, знаем, че в Гърция бяха реструктурирани дълговете на страната и около 100 млрд. загубиха частните инвеститори, което означава, че в бъдеще частният сектор ще е наясно, че не всеки дълг на страна от еврозоната е безрисков дълг, т.е. те ще внимават в коя страна ще инвестират и недисциплинираните страни ще плащат по-високи лихви, за да се финансират, а не както досега всички да плащат ниски лихви. Има приети и други бюрократични изисквания – ще бъдат наказвани страните и това наказание ще бъде автоматично, докато сега трябваше да се събере мнозинство, за да се накаже една страна.
– Какво значи „автоматично наказание“?
– Това означава, че досега ЕК предлагаше на Съвета на министрите да накаже някоя страна и съветът решава да го направи или не. А сега в момента, в който ЕК предложи наказание, то влиза в сила, освен ако 85% от страните не се обявят против, т.е. много трудно може да се премахне това наказание. Другото нещо е, че идеята е всяка страна да има своята конституция, правило, което забранява бюджетните дефицити, но и към него трябва да има механизъм какво се случва, ако се получи бюджетен дефицит. Към това трябва да се добави и по-активната роля на Европейската централна банка, която няма да приеме за обезпечение твърде рискови книжа.
– Според вас основателни ли са критиките на някои анализатори, че създаването на такъв фискален съюз заплашва да отнеме до голяма степен суверенитета на отделните страни – членки на ЕС?
– Няма такава опасност. Но трябва да разделим нещата на две. По отношение на бюджетните дефицити ясно е, че няма нищо лошо да се забранят бюджетните дефицити. Това е като желязна ограда на мост. Във втората част от договора, в икономическата политика, там не бива да се стига до ограничаване на суверенитета. Страни като България, които са бедни, трябва да имат възможност по-активно да използват икономическата политика, за да имат повече инвестиции. В противен случай ние никога няма да достигнем богатите страни. Така че втората част от договора, там, където детайлите са още оскъдни, е голямата заплаха за ограничаване и връзване ръцете на правителството.
– Как оценявате възможността, която премиерът Борисов изказа веднага, ние да участваме в този пакт?
– Надявам се, че тъй като има очевидно още 3-4 месеца до изготвянето на окончателния пакт, в този период ще има достатъчно време да се проведе дебат в парламента и в съответните партии, те да изготвят своите становища и България да участва с активна позиция, така че през март, когато е ясно вече какво ще се подписва, ние да сме минали през всичките тези дебати и да имаме ясна позиция в конкретния пакт, който ще бъде приложен тогава – дали ние се включваме, или не.
– При нас има една особеност, която ми се струва много важна. Ние все пак живеем в условията на валутен борд. Валутният борд също налага правила за бюджетна дисциплина. Няма ли да се окажем между чука и наковалнята – между ЕС и МВФ?
– Всъщност валутният борд налага правила най-вече на монетарната политика, т.е. ние сме забранили печатането на пари, ако те не са обезпечени с чужда валута. И виждаме през последните 14 години, че валутният борд служи много добре на страната. Видяхме, че в тази криза валутният борд помогна на България да мине доста по-леко от кризата, за разлика от другите страни, като Румъния, Унгария, които трябваше да вземат заеми от МВФ и пак не успяват да се стабилизират. В този смисъл валутният борд си върши работата, но към него, разбира се, има нужда и от повече бюджетна дисциплина. Тоест той е само единият крак – монетарната политика. Другият крак – по отношение на бюджетната дисциплина, ние винаги досега сме били дисциплинирани, т.е. той за нас няма да е нещо чак толкова положително, но идеята е, че ако страни като Гърция, като Италия успеят да станат толкова дисциплинирани, всички ще успеем. Тоест този пакт не е толкова насочен срещу нас, той е насочен срещу страни като Гърция, като Италия, Унгария, които исторически очевидно сами не могат да се дисциплинират. Така че ние пакта го спазваме, ако погледнете последните 15 години, ние го спазваме всяка година.
– Каква е вашата средносрочна прогноза за развитието на ЕС и на еврозоната. Ще има ли страни, които ще бъдат „изгонени“ от еврозоната?
– Според мен в момента никой не може да направи точна прогноза. Има може би три сценария, които все повече се изравняват като вероятност. Все още остава най-вероятен сценарий еврото да оцелее в сегашния си вид и да бъде наложена дисциплина. Но все повече расте вероятността това да не може да се случи и да има разделение между тези страни, които не искат да спазват дисциплина, и тези, които искат, и недисциплинираните да бъдат изгонени. Или обратно, дисциплинираните да излязат от еврото и да създадат собствена валута или немската марка да бъде възстановена. Най-лошият вариант е пълно неконтролируемо разпадане на еврозоната и връщане на всички национални валути.
– Вашата прогноза каква е?
– За мен по-вероятният сценарий е за запазване на еврозоната, но има шанс поне 30% той да не се случи и да се стигне до разделяне или разцепване на еврозоната. За нас важното като българи е да се опитаме да се държим близо до стабилните и дисциплинирани страни и да се разграничаваме от проблемните страни, във всяка една ситуация това ще ни помогне, независимо дали еврото съществува или се раздели. По-добре да не се асоциираме с проблемните страни, защото това влияе на инвестициите.