Без резки движения – мотото на правителството на Борисов през 2011 година. Неотложните реформи ще притискат властта, която дори не е изключено да поиска предсрочни избори за още доверие, смята социологът Андрей Райчев. „Във вътрешнополитически план 2011 година ще се запомни с атаките срещу кабинета „Борисов”, със смяната на публичния имидж на премиера, както и с несъстоялите се реформи. Първите четири месеца бяха белязани от остри атаки срещу правителството и със спад в рейтинга на управляващите. Атаките и предстоящите избори принудиха премиера да съблече костюма на Борисов-Отмъстителя за управлението на Тройната коалиция и да влезе в ролята на Борисов-Строителя. Спряха арестите и шумните полицейски операции и вместо тях се нагледахме на рязане на лентички пред нови обекти. Амплоато на конструктивното лидерство покачи рейтинга на ГЕРБ и партията успя, макар и с доста трудности, да спечели изборите и за местна власт, и за президент“, обобщава Райчев. Според него „събитията са оголили основите на противоречивата същност на сегашното управление.“

„Борисов беше избран не заради някаква идея, какъвто беше изборът на СДС и Иван Костов например, а заради личната си харизма“, продължава Райчев. „Сделката е „народна любов срещу спасение“. Хората го харесват заради образа му на „човек от народа”, който контактува директно с масите. И го избират, за да ги спаси. Само че харизмата мигом би се изпарила, ако в страната се случат реформи, които биха засегнали работните места на хиляди българи. Ето защо през 2011 Борисов предпочете да заеме позата, че се готви да направи преобразувания, без да върши резки движения. На практика реформите досега са почти нулеви“, твърди Райчев.

В България все още функционират някои остатъци от социалната система на комунизма – ниска пенсионна възраст, болница във всеки град, евтин железопътен транспорт. Според Райчев в условията на криза страната няма пари да поддържа тези системи в архаичния им вид. Но ако започне реформи, които носят само сълзи, Борисов рискува да скъса връзката си с народа, която е негов основен политически капитал. „Всъщност да имаш болница до 30 километра от дома си и да имаш железопътен транспорт е необходимост, а не лукс. Освен това потреблението в България се сви драстично в ущърб и на без това ниския жизнен стандарт”, смята социологът.
2012-та: Какво да се прави?

„Да се захващат ли с реформите или не – тази дилема стои пред управлението на Бойко Борисов в момента“, смята Райчев. „Е, с изпълненията си Борисов много дразни интелигенцията, но това е по-малкото зло. Отговорността за неотложни реформи започва да тежи с огромна тежест и на врата на сегашното управление. Ако България не успее да се провре през иглените уши на утежняващата се световна криза, поемането на подобна отговорност ще накара Борисов и ГЕРБ сами да потърсят предсрочни избори през 2012-та година, за да получат картбланш за закъснелите и болезнени преобразувания в много сфери на обществения и икономическия живот. Премиерът добре осъзнава, че през 2012-та партията му ще получи повече гласове, отколкото на предстоящите през 2013-та редовни избори. Още повече, че управлението на ГЕРБ не успя да си вдигне рейтинга като следствие от успешните избори и сега го кара на границата на изчерпващо се обществено доверие към себе си. Освен това смяната в Президентството на Първанов с Плевнелиев води до далеч по-печеливша комбинация при разиграването на сценария със служебно правителство и връчването на мандат за съставяне на нов кабинет след евентуални предсрочни избори”, казва социологът.

Медийния комфорт на сегашното управление той обяснява със склонността на собствениците на националните медии в страната „да проституират”, защото медийният пазар се е свил неимоверно и носи само загуби. „Просто се подмазват на правителството, което е един от най-големите рекламодатели в страната. Сега в България печелят само жълтите издания. Хората ги купуват, защото нужната за несигурното им ежедневие доза от омраза и гадост струва само 30-40 стотинки…”, заключава социологът Андрей Райчев.

Николай Цеков

dw-world.de