След като Николай Бареков си съблече сакото пред Бойко Борисов, за да му покаже мускулите си българската журналистика вече не е същата. Подмазвачеството взе такива заплашителни размери, че сарказма на премиера към слугата беше най-малкото, с което да бъде „награден“. Както сполучливо написа Кеворк Кеворкян, Борисов е водещ №1 в България и журналистите, които пърхат около него са бледо подобие на хора, които си вършат работата. Те го галят с перце, внимават да не го ядосат, задават удобни въпроси и добре че е Сашо Диков да раздвижи въздуха. Няма какво да коментирам Бареков, който е едно от омръзналите лица на публичния небосклон, има други хора, които не спират да се появяват по телевизията, радиото и пресата. Тяхното его е толкова голямо и алчно за слава, че ако можеха щяха да спят в телевизионните студия и от вечерно предаване щяха да гастролират в сутрешния блок. Ето имената на част от тези герои на свободното слово, които са го окупирали като нацистки батальон: Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, проф.Драгомир Драганов, проф.Божидар Димитров, Мира Радева, Огнян Минчев, Иван и Андрей, Катя Евро, Азис, Алисии, Златки, Андреи и така до 100-200 имена. Водещите на предавания ги канят постоянно, вече знаем какви кучета имат, къде учат децата им, кога са срещнали първата си любов, какво могат да готвят и прочие глупости. Андрей Райчев, който е всеяден на всякякви теми не е коментирал още само нанотехнологиите, но и за тях ще има мнение – сигурен съм. Защо замлъкна народният трибун Стефан Цанев? Защо някоя пърхаща репотерка не се е сетила да потърси големия поет Борис Христов? Защо се сещат за Валери Петров само около рожденния му ден? Добри Жотев си отиде тихо, без да се оплаква, че не може да си плати сметките, Константин Павлов не наруши мълчанието си до смъртта. Чел съм само едно интервю на актьора Иван Иванов, но думите му ме разтърсиха из основи. Големите творци на България мълчат. Те не искат да участват в това врякане, цвърчене, мрънкане и словоблудстване. Те са като слоновете-албиноси, които колкото й кал да хвърлиш върху тях няма да станат сиви.

Иво Югов