Ако спрямо проектът на Шеврон за добив на шистов газ се подходи със същите критерии, които се ползват в медиите „За“ и „Против“ руския проект за строеж на АЕЦ в Белене ще получим доста интересни резултати.На практика сходствата ще се окажат повече от разликите. Естествено на първо място е загрижеността за екологията. Атомната енергетика по принцип не е сред любимците на еко-движенията в света. След трагедиите в Япония и преди това в Чернобил никой не е в състояние да гарантира 100 процента сигурността, на която и да е атомна централа, където и да се намира тя по света. За това, че специално Белене е в земетръсна зона, че са възможни проблеми с руската технология и т.н. е писано нееднократно.

При шистовия газ ситуацията е сходна. Но не е идентична. Еколозите в цял свят, по принцип, са подозрителни към добива на шистов газ. Технологията е нова! И за разлика от еднозначните отговори за глобалният мащаб на замърсяванията, предизвикани от атомната енергетика, тук всички боравят предимно с въпроси и притеснения в бъдеще време.Най-малкото обаче евентуалните проблеми, следствие от добива на шистов газ, НЕ са глобални.Те даже не са и национални. В най-лошия случай можем да говорим за засегнат регион.Между другото, ако се тръгне към сравнение на това доколко трайни и обратими са уврежданията на околната среда, ще се окаже, че няма по-страшен замърсител от ядрената енергетика. Факт е, че част от радиоактивните елементи, изхвърлени от Чернобилската АЕЦ и Фукушима ще тровят човечеството… милиони години.

Икономическите аргументи в случая се изчерпват с отговора на два въпроса – цената на тока и за колко време ще се гарантира тази цена. Инвестиции, възвръщаемост, технологии, пазари – за обикновения потребител това е подробност. Голяма част от населението на България е толкова обедняло, че даже еко-аргументите са последното нещо, от което някои от тези хора ще се заинтересува.
По принцип всяка страна води своя енергийна политика.От развитите държави Франция (и до скоро Япония) е пример за инвестиции в ядрената енергетика.Шистовият газ пък превърна САЩ от нетен вносител на суровини в износител. Полша е другият пример за успешен добив на шистов газ.За съжаление, на българска почва, няма сигурност относно ефективността на нито един от посочените модели. Просто защото френската ядрена енергетика се контролира от френската държава и френския бизнес. Тоест, от френски специалисти, а не от българи или руснаци.И за добива на шистов газ гаранциите не са повече. “Шеврон“ бяха сатанизирани. Ние обаче нямаме тяхната технология и опит. И това изчерпва темата.

Както казваше един от българските политици (Христо Кирчев) юридическите, икономическите и не на последно място поетическите аргументи имат свойствата на дамски чорапогащник – разтягат се и в повечето случаи стават на дами с най-различни пропорции.

И все пак! В единия случай се обвързваме трайно и необратимо с Русия, в другия – водим поне отчасти независима енергийна политика. Каквото и да говорят, първият избор няма нищо общо с вторият.От този избор ще зависи НЕ само нашето бъдеще! Защото решението ни пряко ще касае НЕ само нашето поколение! Някой ден внуците ни ще оценяват нашите действия по-същия начин, по който го правят днешните млади. Изнасяйки се към САЩ и Европа, те по неопровержим начин заявяват, че НЕ желаят да обвързват бъдещето си с Ориента и Русия.

Антон Луков

dnesplus.bg