Кръстю Капанов е роден в София. Започва да се занимава с фризьорство още през далечната 1958 г.Популярният стилист е носител на множество международни отличия, както и на титлата Световен шампион от 1985 г. Заместник-председател на Българската занаятчийска камара и председател на Националното сдружение на фризьорите. Обучил е над 2000 ученици.Стилист Капанов избягва да говори за личния си живот, защото там се крият много болка и разочарование. Пред репортер на „ШОУ” той даде може би най-откровеното си интервю, в което за първи път оголи душата си публично.

– Г-н Капанов, след близо 3-годишна съдебна сага най-накрая си върнахте открадната марка на сп. „Коса и стил”. Какво ви коства всичко това?

– Доверих се в началото на тази госпожа – Румяна Григорова, която нямаше работа, търсеше, блъскаше се. Тя разчиташе на това благодарение на моето име да се развива като журналист. И наистина – моето име се превръна в неин гарант. И когато списанието на третата година стана най-четеното в България, а на 10-ата, когато марката трябваше да се пререгистрира, тогава тя го открадна. Освен това Румяна Григорова съм я водил навсякъде по света, помогнал съм й от една гарсониера под наем, в която живееше, да си купи собствено жилище, собствена кола и огромно жилище във Велико Търново. За благодарност тя ми открадна марката, а преди това и
подкупи тогавашния ми екип – Илиян Германов и Таня Пунева, да работят при нея. След това обаче те осъзнаха, че са излъгани и я напуснаха. В момента и двамата работят пак при мен.

– Всъщност вие кога научихте за плана да откраднат марката ви „Коса и стил”? Не се ли усъмнихте нито за миг? Става ясно, че действията са предварително добре планирани – помните ли каква беше първата ви реакция? Вероятно шок…

– Не, защото съм прекалено доверчив. Много често правя груби грешки, защото разчитам на това, че хората около мен са честни и лоялни, какъвто съм аз с тях. А за съжаление много често се оказва обратното. Каква е била първата ми реакция ли? Ами… онемях! Аз буквално онемях! Даже стигнах дотам да говоря несвързани работи. След това се осъзнах и разбрах, че в крайна сметка има съдилища, които ще защитят правата ми. Проблемът ми беше не толкова финансов, колкото морален.

– Казвате, че сте доверчив човек, но Румяна Григорова нито за момент ли не ви даде повод да се усъмните – с някое свое действие, изказване? Толкова сляпо ли й вярвахте?

– Истината е, че много пъти ми е давала повод за съмнение. Прибирала е огромни суми от рекламодатели, говорила е от мое име и т.н. Но, знаете ли, аз тогава си мислех, че едва ли не без нея няма да мога да се справя със списанието. Вярвал съм, че тя е единственият човек. Така съм си мислел. Оказа се, че съм бъркал много, защото сега имам прекрасен млад екип.

– Това ли е най-голямото ви разочарование? Чувствате ли разочарование и към жените? Освен измама, която изживяхте в бизнеса си, знам, че имате и два брака зад гърба си…

– Интересен е този въпрос и аз мога да ви отговоря по два начина. Когато виждам една жена, която иска прическа, съвет от мен, аз виждам какво мисли и често дори го казвам предварително, преди нея.В личен план обаче нещата не стоят по този начин.Отново съм доверчив, отново искам да давам от себе си, не чакам двупосочност, въпреки че така е нормално, когато има лични отношения. И тук изобщо не става въпрос за финансови измерения, а за отношение, за коректност, почтеност. Много често търпя разочарование в личен план… Във втория си брак аз имах наистина голяма болка. Зад гърба ми тя беше направила неща, които са недопустими! Беше записала децата ми с фамилията на новия си съпруг, под предлог, че по времето на социализма, когато ги запише на негово име, те ще могат да пътуват по света. Но по-късно тя продължаваше да действа в този дух и цялата тази ситуация много ме наскърби. Защото аз дори и след развода исках да поддържаме добри, цивилизовани отношения. В името на децата. А тя е постъпила непочтено дори спрямо институциите, които е трябвало да й разрешат подобно нещо – говоря за корупция…

– Коя е Голяма любов в живота ви?

– Любовта към децата ми, любовта към сина ми най-вече, когото съм загубил. Той е винаги в сърцето ми. Както и сама виждате, той е навсякъде – всички снимки около мен са негови. Вкъщи е същото. Там са и всичките му рисунки, защото той беше художник.

– Така по-близко ли го усещате до себе си?

– Мисля, че да… Приживе той беше изключително скромен, не даваше възможност да го хваля. Той идваше и ми казваше: „Това е моята рисунка”. Но след това, когато мина време, аз почувствах голям упрек към себе си, защото не съм го хвалил достатъчно, не съм казвал добра дума, не съм го поощрявал, а талантът му беше голям. Сега всичките му творби са вкъщи. Той ги е давал на приятелката си…

– Вярвате ли в прераждането? Обикновено хората вярват, че близките им, които вече не са около тях, всъщност продължават да им помагат отгоре. Получавал ли сте някакви знаци от сина си?

– Бих казал, да, вярвам. Не съм го споделял това досега, но сънищата много ми помагат. Показват ми какво ще се случи и това не ме прави никак спокоен.Много пъти ми се е случвало да сънувам нещо лошо, което се случва на другия ден. Не съм могъл да предотвратя до момента нищо.

– В края на 2010 г. откраднаха колата ви, а зад престъплението дори се твърдеше, че стоят групата на „Наглите”. Нямахте ли сън и преди тази ситуация?

– Не мога да се сетя специално за тази ситуация, но аз много често сънувам предварително лошите събития. Колкото до колата – все още се разследва кои са извършителите. Даже сега на 27 февруари имам дело, въпреки че на мен не ми се иска повече да се връщам към този момент. Но съм призован и нямам право да откажа.

– Има ли врагове стилист Капанов? Страхове?

– Сигурно имам, но се опитвам да не мисля за това, защото много пъти съм бил огорчаван, мамен. Не е само Румяна Григорова. Имам такива примери за съжаление и сред учениците си. Хора, които съм водил в чужбина, помагал съм финансово, обличал съм ги и в един момент виждам, че този човек ми обръща не гръб, а  директно ми забива нож в гърба! В истинския смисъл на думата.

– Имате един ученик – Милен Василев, който няколко пъти се е обръщал чрез медиите срещу вас – отправял е критики, дори обиди. Какво мислите за него?

– Той е един от тях, да. Виждам, че въпросният Милен Василев, на когото съм помагал и финансово, и всякак, е поредният непочтено постъпил човек. Имаше един нещастен случай с него. И тогава му помогнах, въпреки че се опълчи срещу мен. Силна буря отнесе къщата му, която се намира в покрайнините на София, цялата се беше срутила. Всички му събрахме пари, целият екип, за да възстанови щетите от бурята. Днес този човек се държи така, сякаш е забравил откъде е тръгнал. Милен Василев много бързо си вирна носа, а това е манталитет на обикновеното парвеню. Но той днес е Г-н Никой!

– Вярно ли е, че навремето сам сте си отворил досието?

– Да, защото, когато станах председател на Занаятчийската камара, колегите поискаха да видят досието ми, искаха да ме уязвят по някакъв начин. Извадих го и го разпратих на всички, за да се убедят, че не съм доносник. Досие ми водят от 1970 г. Представлява две големи папки. С много страх се реших да го прочета. Не исках да зная хората, които са ме топили. Но после, като ги разбрах, не се изненадах особено. Донасяли са, че говоря с чужденци, че се обличам със скъпи дрехи, че имам различни разбирания от общоприетите. За тогавашното време това бяха страшни престъпления. Имах 6-годишна забрана да излизам зад граница, при това без право да се отменя, независимо кой се застъпи за мен.

blitz.bg