Директорът на Центъра за анализи и маркетинг в студиото на предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” направи подробен анализ на последните изследвания, които са събрани от екипа на центъра. Резултатите показват, че националистическите партии губят сериозно позициите си, както и Синята коалиция, което вероятно е и причина за съществуването на по-голяма ниша за нова политическа партия в центъра и вдясно. В тази ниша може да се настани гражданското движение на Меглена Кунева и да влезе в следващия парламент. ГЕРБ не променя позициите си, а вляво ще загубят, ако сменят утвърдения вече и в Европа лидер на БСП Сергей Станишев.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
– Новият ни държавен глава беше един от най-популярните министри в кабинета на Борисов. Промени ли се това отношение на хората към него след като влезе официално на „Дондуков“ 2?
– Не, не се е променило. Даже той увеличи доверието към себе си, тъй като към неговия личен рейтинг се прибави институционалният рейтинг на президентството. Интересно е например, че в сравнение с октомври Георги Първанов вече е загубил част от одобрението към себе си – от 38 спада на 35%, докато при Росен Плевнелиев то се качва от 45 на 52%. В момента Росен Плевнелиев е лидер по най-високо доверие и за пръв път от доста месеца водач в това класиране не е Кристалина Георгиева, а Росен Плевнелиев. Оттук нататък зависи от дейността на новоизбрания президент как ще защити своя институционален рейтинг. Между другото и президентството си е качило рейтинга, макар изследването да е направено преди встъпването в длъжност на Росен Плевнелиев, явно много хора го свързваха с новия президент.
– Той каза днес (30 януари) една квинтесенция от всичко това, което е заявявал досега в своите речи – истината в добрата комбинация между социалното, предприемачеството и зеленото. Какво според вас харесват хората у него като президент?
– Според мен те харесват целия комплекс от качества. Няма едно качество, което да изпъква и все пак, когато ги питаме какъв президент очакват да бъде, в коя област да бъде най-активен, 64% казват, че очакват той да ни представи по-добре пред света. Има и немалко, които очакват по-висока вътрешна политическа активност от страна на президента, но все пак акцентът е върху представянето на България пред света.
– Какво може да му донесе негативи в първите месеци, след като е вече начело на държавата?
– Аз не смятам, че при една добра подготовка за това, което ще прави… той е човек, който винаги си подготвя домашното както трябва и не смятам, че ако добре се подготвя, ще има нещо, което да му изиграе лоша шега. Опасно би било, ако влезе в конфликт с правителството, с управляващото мнозинство – неща, които не се харесват много на хората. Но мисля, че поне до края на мандата на този парламент такава опасност няма.
– Как възприемат вицепрезидента Маргарита Попова? Нейният рейтинг също бе един от високите като член на кабинета Борисов.
– Като член на кабинета не беше чак толкова висок, но в момента, в който тя беше избрана за вицепрезидент, нейният рейтинг също се покачи и в момента е 38% и е на 5 място в класацията на рейтинга на водещите политици. След Росен Плевнелиев е Кристалина Георгиева, следвана от Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и Маргарита Попова. Между другото, тези пет водещи политици плюс Цветан Цветанов са шестимата, които са си повишили доверието в сравнение с периода преди изборите. И то е ясно, защото успехът на ГЕРБ на изборите се свързва освен с Росен Плевнелиев и Маргарита Попова и с Бойко Борисов, който е лидер на партията и шеф на правителството, и с Цветан Цветанов, който като шеф на предизборния щаб, всички видяха, че свърши доста сериозна работа.
– Това доверие към управляващите, казвате, расте. Нека да кажем конкретните цифри и после ще ви попитам как вие обяснявате това растящо доверие на фона на кризата и 2,5 години след встъпването в изпълнителната власт?
– Расте доверието на Бойко Борисов от 43% на 49%. Също с 6% се покачва доверието в Йорданка Фандъкова – от 37% на 43%, при Маргарита Попова от 32% на 38%. Но това не значи, че расте доверието в правителството, то е същото горе-долу, каквото беше и преди изборите, просто водещите политици след изборите стоят по-добре. Най-голямо доверие от правителството имат Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Николай Младенов. Това е правено преди скандалите, свързани с полицейското насилие, и не се наемам да твърдя колко ще повлияят те. На питането за предишния и настоящия президент резултатът е: президентът ще бъде по-добър от предишния – 41%, като предишния – 29%, и по-лош от предишния – 11%. Ние редовно питаме как хората възприемат настоящия с предишния кабинет, показателите са: 39% смятат, че правителството работи по-добре от предишното, като предишното – 31%, по-зле от предишното – 20%.
– Наблюдаваме, ако не растящо доверие, то поне запазването на подкрепата на избирателите към ГЕРБ. Две и половина години след като те поеха изпълнителната власт на какво се дължи това, като се има предвид, че ГЕРБ управлява в условията на една невиждана досега финансова криза?
– Хората не си правят илюзии и на въпрос – способно ли е настоящето правителство да изведе страната от кризата 35% смятат, че по-скоро да, но по-скоро не са 53%, т.е. има оценка, че излизането от кризата не може да бъде резултат от работата само на нашето правителство.
– Да, има и външни фактори, които влияят на това.
– Тези външни фактори са доминиращи. Има категорична оценка, че правителството прави каквото може, има какво да се желае още, ние го виждаме от протестите по един или друг повод, но като цяло оценката е по-скоро добра.
– Тези цифри разсейват ли коментарите на някои журналисти и политолози, че до края на годината може да се очакват и предсрочни избори?
– За мен няма съществена връзка между тези числа и предсрочните избори. Дали ще има предсрочни избори се определя в парламента. В парламента ГЕРБ има комфортно мнозинство, минимумът на това мнозинство е 124-125 народни представители – 117 от ГЕРБ и 7 или 8 – независими депутати, които още преди една година посетиха в Брюксел централата на ЕНП и подписаха декларация, че приемат принципите на християндемокрацията и ще подкрепят правителството до края на мандата. В момента подкрепата на ГЕРБ е по-висока, тъй като те загубиха подкрепата на „Атака“, но след поредния подскок Яне Янев сега пък отново ги подкрепя. Така че имат вероятно подкрепа на над 130 депутати. Така че няма как да се стигне до предсрочни избори, ако ГЕРБ не ги иска. ГЕРБ е единствената политическа сила, която би имала интерес от предсрочни избори. Само че в България този механизъм не е много приет и който предизвика предсрочните избори, ще загуби. Хората смятат, че ГЕРБ разполага с достатъчно мнозинство и в момента, за да управлява, и това е факт, както и че трябва да си изпълни 4-годишния мандат. Ако успеят да представят нещата така, че всички лоши са се обединили като опозиция и ги свалят, тогава те ще извлекат позитиви от предсрочните избори. Това практически няма как да стане, ще им се наложи да си управляват до края на мандата.
– Ако изборите бяха сега, кой би ги спечелил?
– Пак би ги спечелил ГЕРБ. Между другото, що се отнася до водещите партии ГЕРБ и БСП, ситуацията не е много по-различна, отколкото беше през октомври месец – ГЕРБ има 32-33%, а Коалиция за България – 17-18%, като възможни гласове на тези избори. Те остават единствените парламентарно представени сили, които имат както твърдо ядро, така и периферни избиратели. Резултатът на едни реални избори би зависил от това, доколко ще мобилизират периферните си избиратели. Останалите политически сили в парламента: Синя коалиция, „Атака“, РЗС – те са загубили не само периферията си, но при тях започва и разпад на твърдите ядра. Синята коалиция се срива до 2,3%, което в момента ги поставя под бариерата. Бариерата тук не е 4%, тъй като това са проценти от всички избиратели, т.е. някъде около 2,7% биха отговаряли на 4%, когато се махнат негласуващите. Разликата не е голяма, специално СДС имаше добър резултат на местните избори – получиха някъде близо 4% на местните избори като листи за общински съветници и не мога да си обясня защо пък резултатът им е толкова лош, но то поначало Синята коалиция като такава има по-лош резултат, отколкото аритметичния сбор между СДС и ДСБ. Има една голяма част от сините избиратели, които биха гласували за СДС самостоятелно, но не и в комбинация с ДСБ.
– Ако те се явят самостоятелно, тогава имат ли шанс двете партии да влязат в парламента?
– ДСБ няма никакъв шанс да влезе в парламента, та затова и не вярвам, че Синята коалиция ще се разпадне, защото ако тя се разпадне, ДСБ остават извън парламента, а Иван Костов има все още доста силно лоби в СДС. Мнозинството от седесарите биха подкрепили СДС самостоятелно, този път не сме мерили колко биха били техните резултати самостоятелно. През октомври техният резултат е бил около 3%, т.е. това ги поставя над бариерата.
– С това разпадане на твърдите ядра на по-малките партии може ли да се направи една прогноза, че партии, които имат по-националистическо звучене няма да печелят достатъчно гласове сред избирателите, за да могат да влязат в парламента?
– РЗС наистина са на изчезване – те имат 0,3%. След поредица от политически пируети – ту подкрепяме Бойко Борисов, ту ще го уволняваме, ту ще го подкрепяме отново – така те загубиха своите привърженици. Ще се отнася до „Атака“, те получават 1,3% в това изследване, което е равностойно на резултата на ВМРО, които имат 1,4%. Още не се е заявила като партия, но предполагам, че скоро ще го направи – една група около Валери Симеонов, Стефан Солаков и т.н., те на президентските избори имаха нелош резултат, така че биха имали възможност, ако се обединят, да търсят някакъв резултат, но така, както са разделени, няма как.
– Новината във вашето проучване идва от средите на Меглена Кунева и нейното гражданско сдружение „България на гражданите”. Вие отчитате може би нейният висок резултат на президентските избори вече да прелива в една бъдеща формация, която може да влезе в парламента.
– Да, но да подчертаем, че тази информация засега е чисто хипотетична.
– Тоест тя не е заявила такива амбиции.
– Тя отговаря много мъгляво на въпросите относно това ще прави ли партия, но в крайна сметка в България, за да участва човек активно в политическия живот и управлението, трябва да създаде партия. Ако те не губят време, биха могли да влязат с летящ старт, тъй като „България на гражданите”, ако се яви на изборите, би взела 5,7% – това са 2/3 от гласовете, които Меглена Кунева взе на президентските избори.
– Това е близък резултат до ДПС.
– Да, абсолютно сте прав. Тези четири политически сили: ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и партията на Меглена Кунева са единствените четири, които са сигурни, че ако сега има избори, биха влезли в парламента. Има още година и половина до изборите, но добрият изборен резултат се постига с много сериозна работа далеч преди това.
– Какво ще се случи вляво – има ли място за нова лява партия, ако Първанов не оглави БСП, или левите избиратели ще предпочитат един от двамата?
– Когато питаме дали има място за нова политическа сила, се оказва, че за нова политическа сила вляво биха гласували 5%, за нова политическа сила в центъра – 9%, и вдясно – други 9%. Виждаме, че нишата в центъра и вдясно е по-голяма и предполагаме, че „България на гражданите“ ще се насочи към тази ниша. Що се отнася до нишата вляво – тя не е толкова голяма и аз не смятам, че ще бъде особено далновидно БСП да бламира лидера си, който е избран за председател на ПЕС. Това е едно голямо постижение за България изобщо, не само за Сергей Станишев и за БСП. Би било глупаво, ако се разрази борба за председателското място и още по-глупаво, ако одобреният за председател на ПЕС Сергей Станишев е бламиран от собствената си партия. Това не би била далновидна позиция за БСП и в частност за Георги Първанов.
– Това е близък резултат до ДПС.
– Да, абсолютно сте прав. Тези четири политически сили: ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и партията на Меглена Кунева са единствените четири, които са сигурни, че ако сега има избори, биха влезли в парламента. Има още година и половина до изборите, но добрият изборен резултат се постига с много сериозна работа далеч преди това.
– Какво ще се случи вляво – има ли място за нова лява партия, ако Първанов не оглави БСП, или левите избиратели ще предпочитат един от двамата?
– Когато питаме дали има място за нова политическа сила, се оказва, че за нова политическа сила вляво биха гласували 5%, за нова политическа сила в центъра – 9%, и вдясно – други 9%. Виждаме, че нишата в центъра и вдясно е по-голяма и предполагаме, че „България на гражданите“ ще се насочи към тази ниша. Що се отнася до нишата вляво – тя не е толкова голяма и аз не смятам, че ще бъде особено далновидно БСП да бламира лидера си, който е избран за председател на ПЕС. Това е едно голямо постижение за България изобщо, не само за Сергей Станишев и за БСП. Би било глупаво, ако се разрази борба за председателското място и още по-глупаво, ако одобреният за председател на ПЕС Сергей Станишев е бламиран от собствената си партия. Това не би била далновидна позиция за БСП и в частност за Георги Първанов.