Седем вечерта в петък. Претъпкана маршрутка в центъра на София, пълна с жени на видима възраст между 20 и 40-50 години. Добре облечени, гримирани, тръгнали на театър, кино, ресторант, опитващи се да не паднат, когато за пореден път маршрутката рязко спре. Има и двама мъже.  Седнали. Гледат лошо. Дрехите им изглеждат като дарени от Армията на спасението. Когато единият решава да слезе, всички наоколо усещат, че или не разполага с баня или не я използва особено често. Третият мъж в маршрутката, шофьорът, може да бъде запомнен с три неща – мръсен анцуг, хигиенен нокът на дясното кутре и артистичния навик от време на време да плюе през прозореца.

Без да съм чела бестселъра на Джон Грей „Мъжете са от Марс, жените – от Венера”, все по-често си мисля, че мъжете и жените в България не само идват от, но и живеят на различни планети.Преди време в един форум за чужденци в България някой беше написал следния коментар: „В България жените са супер красиви и е много е лесно да ти вържат, понеже мъжете им са ниски, дебели и тъпи”…  Подобни обобщения не значат нищо, обаче ако човек се огледа на улицата, ще види една доста тъжна картинка. Добре изглеждащи, поддържани жени на различна възраст вървят уверено нанякъде, а покрай тях се влачат сиви, намусени, зле облечени и излъчващи недоволство от живота мъже. Масово.

Когато отидох в Милано за пръв път, не можех да се нарадвам на спретнатия вид на италианците. Доставяше ми удоволствие да наблюдавам отиващите на работа мъже, спретнати, гладко избръснати, излъчващи някакво достолепие. Не е много трудно да се обръснеш, преди да отидеш на работа, нали?По дрехите посрещат, по ума изпращат, казват. Външният вид обаче е знак, сигнал, който те кара да си представиш що за човек стои отсреща. Тя се е облякла добре, може би за да отиде на театър. На него не му пука, защото се прибира вкъщи да се налива с бира пред телевизора.

Вечер заведенията са пълни с компании от по 5-6 жени, излезли да се забавляват без мъже. Обикновено това са жени/момичета, които сами контролират живота си. Работят много, изкарват добри пари (каквото и да означава това на тези географски ширини) и полека-лека са свикнали да се оправят сами, да не разчитат на някого.Те водят много по-активен живот – ходят по театри, кина, изложби, екскурзии. Посещават курсове по йога, тае-бо или танци. В школите по танго, салса и латино има голяма драма – дефицит на мъже. Жените са много повече и на някои места дори не можеш да се запишеш, ако не си водиш партньор. И ако българският мъж, да кажем, има проблем с танците, смятайки ги за не достатъчно мъжествено занимание, то не знам какво го извинява, за това че не иска да учи езици. В езиковите школи е пълно с курсистки на всякаква възраст, курсистите обикновено са малцинство. Като че ли жените имат желание да се развиват, а мъжете – не.

И дори това не е толкова притеснително, колкото гледката, която се разкрива пред очите ми всеки път, като погледна блока отсреща. Мъже на възраст от 20 до 60 пият от обяд, седнали на импровизирани столчета пред кварталната бакалия. Когато се стъмни, жените им се прибират от работа с автобуса, помъкнали торби с покупки и си ги прибират, за да им сготвят вечеря.Картинката всъщност е типична, особено за хората над 50. Тя работи поне по осем часа на ден. След работа се прибира, за да сготви, да изпере, да изчисти, като междувременно намира време да прочете книга или да изгледа филм. Той е от онова поколение мъже, което преходът е сварил неподготвени. Някога е бил ръководител, шеф на предприятие, бензинджия, изкарвал е пари, имал е самочувствие.

С  демокрацията нещата са се променили. Вместо да се адаптира към ситуацията, той просто е седнал на масата с шише ракия и спомените си за едно прекрасно минало. Сега мрази системата и основното му занимание е да се кара с политиците, които вечер му намигат от телевизора.
Кризата засяга всички, но като че ли жените търсят решения, а мъжете оправдание за това да не вършат нищо. Имам един куп приятелки, които издържат гаджетата си, плащат им кредитите и ги разхождат насам-натам на свои разноски. Гаджетата не вършат нищо полезно с месеци, защото са твърде специални и не всяка работа е подходяща за тях.

Не знам дали винаги е било така. Навремето баба ми, преди да почне работа като учител, е опъвала на струг в някаква фабрика, денем и нощем. Докато дядо (човек с вкус към хубавите неща в живота и голям шегаджия) предимно пръскал пари по софийските локали с приятелите си бохеми. На 75 години баба ми имаше безупречен маникюр, боядисваше си косата и обновяваше гардероба си по-често от мен. Работи до последно, няколко месеца преди да почине все още преподаваше уроци по математика. За дядо пенсионирането беше най-щастливият ден в живота.

Ако отидете в произволно градче или село в северозападна България, няма как да не забележите, че мъжете някак са повече от жените. В този район безработицата от край време е висока, а заплатите – ниски. Какво обаче се случва – в кръчмите е пълно с мъже на средна възраст, които се оплакват от живота и псуват държавата. Докато жените им гледат възрастни хора или слугуват на богати семейства в Италия, Испания, Гърция.

„За какво ми е да работя, като майка ми ми изпраща всеки месец по 200 евро”, ми каза в такова градче един 22-годишен младеж неотдавна. Там имаше такъв случай: жената е на гурбет някъде в чужбина, праща пари на мъжа си. В един момент се прибира, скарват се за нещо и той я наръгва с нож. Без малко да я убие. От яд, а може би от благодарност?Не знам дали е виновен прословутият преход или просто жените все повече изземат функциите на силния пол. Еманципацията  е нещо чудесно, но когато истинските мъже се оказват жените, някак става и тъжно, и страшно.

И тук изобщо не става дума за онази прослойка в обществото, в която достойнството на мъжа се измерва с модела на мерцедеса, банковата сметка и големината на бицепса, а жените са кукли-барби, редуващи чалга клубовете с мола. Нито пък за онези мъже, които работят, грижат се за семействата си, правят пари, бизнес, наука или изкуство, вървят напред и не се оплакват колко е тежък животът.  Те може и да са малцинство, но все още ги има.Пътувайки в поредната претъпкана маршрутка обаче няма как да не виждам жените, здраво стъпили на земята, въпреки че всеки момент могат да паднат. И мъжете, които сякаш са се затворили в килера на собственото си чувство за безнадеждност и категорично отказват да излязат от там.

Нели Томова