Кои са най-важните фактори, които предопределиха успеха ви в живота?

– Добрите учители. Когато бях ученик, точно един от преподавателите ми ме нахъса за знания. Следващото нещо е да си поставиш стандарти. След това идват практиката и нови стандарти. Тактическите умения идват по-късно. Но като млад трябва да имаш цели и да се готвиш така, че да ги постигаш.

– В съвременния футбол каква е ролята на развитието на юношите? Може ли това да има ефект върху представянето на отбора?

– Сега е друго. Не можеш да играеш на улицата заради трафика Компютрите отнеха от младите желанието за спорт. Заради това трябва да направим нещо, което да им позволи да се концентрират върху футбола. Това е най-важното за днешните треньори. И трябва да се получи.

– Как се промени футболът от времето, когато вие бяхте играч.

– Доста. Има една фантастична книга, която се нарича “Юнайтед” без граници”. На централното фолио е уникална снимка. Играчите на “Манчестър Юнайтед” и “Лийдс” се бият здраво. Направо късат екипите си. А отзад феновете стоят безмълвни. А днес те крещят зад оградите. Викат срещу агитката на гостите. Промениха се държанието, възпитанието на хората.

– Ще има ли друг треньор, който да води отбор като вас 25 години?

– Не, не вярвам. Аз съм феномен.

– Какво научихте за толкова години като мениджър? Как се променихте?

– През последното десетилетие се научих да разпределям. В ранните години бях всичко. Търсех играчи, тренирах отбора, юношите – всичко. Това не можеш да го правиш дълго време.

– Какво стана с вашето отказване?

– Още преди 15 години, може би и повече от 15, казах на шефовете, че най-важният човек в “Манчестър Юнайтед” е мениджърът. В минутата, в която някой играч стане по-важен от него, клубът загива. Цялата му история отива по дяволите. Аз съм най-важен в “Манчестър Юнайтед”. Така трябва да бъде.

– Големите очаквания за националния отбор не влияят ли зле на част от играчите ви?

– Аз смятам, че очакванията за Англия са прекалено големи. Много големи. Само вижте програмата, която един играч трябва да премине, за да стигне до световното например. В лигата няма прошка, това е най-трудното първенство в света. Най-добрите отбори имат мачове и в евротурнирите. И ако имат късмет, винаги стигат до края. Само проверете колко финала са играни през последното десетилетие. Това изстисква енергията от теб, след което пречи и на националния отбор.

– Какво трябва да се направи, за да се подобри играта?

– Няма да откривам топлата вода. Почивка през зимата. Говоря това от 55 години, но никой не слуша.

– През последните години, изглежда, не сте толкова ангажиран с отбора.

– Наистина се размекнах. За това няма спор. Просто днес работя с доста по-раними характери, отколкото преди 25 години. Стана пълно с раними души. Дай им на тях модерни идеи, модерни родители, модерни агенти.

Понякога се прехласват от собствения си облик. Това е различен свят за мен. И трябваше да се променя, за да се адаптирам в него. Наистина го направих заради тези неща.

– Какво мислите за културното разнообразия в английския футбол?

– Смятам, че е фантастично. Когато седнем на масата в петък вечер в хотела, около нея има англичани, бразилци, поляк, сърбин, българин, холандец и те комуникират помежду си. А някои дори не знаят английски. А общуват невероятно добре. Смятам, че е невероятно да се интегрираш в различните култури, в различните персонажи. Да видиш колко за различни, как виждат живота. Например имам проблем с бразилците, защото се хранят късно. Те са ми кошмарни. Никога не си лягат преди 1 часа след полунощ. Това е част от културата им и аз се опитвам да ги променя.

– Смятате ли, че ще дойде моментът, в който ще прегорите и просто ще напуснете?

– Ще ви подскажа. Напускането е за младите, не за старите. Когато си млад, можеш да направиш нещо различно. Когато си вече стар и си бил в мелницата толкова дълго, колкото аз, какво мислите, че ще мога на направя? Няколко метра под земята. Повярвайте ми. Младите могат да се отказват. Когато остарееш, караш докрай.

– Добри ли са отношенията с американските собственици на клуба?

– Имаме отлични отношения. Те никога не ме безпокоят. Не задават въпроси, не ми звънят по телефона и никога не са се месили в моята работа. В това отношение съм привилегирован.

24chasa.bg