В интервю за вестник „Доктор“ през май 2011 година Aнгел Георгиев – Ачо  разкрива, че е преживял 4 химиотерапии и 35 облъчвания, без да е необходимо

– Г-н Георгиев, как сте със здравето?

– През последната година минах през ада! Жерт ва съм на грешна диагноза. Случиха ми се много неприятни неща. И в момента се лекувам от тази диагноза. Слава Богу, оказах се доста силен в психично отношение, за да изживея целия този ужас!

– Какво точно се случи?
– Миналата година, през май, след един преглед ми откриха петно в белия дроб. Отидох да ми направят бронхоскопия. Една докторка – ще й кажа името, защото същото може да се случи на много хора – доц. Славова от пулмологията в “Александровска” болница, гледайки резултата от бронхоскопията, ми постави диагнозата дребноклетъчен карцином на белия дроб. Без да се консултирам с друг лекар, което беше моя грешка, аз веднага започнах лечение. Затова ви казвам, че минах през ада. Изкарах 4 химиотерапии. След това заминах за Германия при мой приятел лекар. Те ме бяха уредили в немска радиология. Направиха ми 35 облъчвания. След като се върнах от Германия, един близък ми каза: “Дай да проверим тези изследвания. Не ми изглеждаш като раково болен”. Тогава взех всички материали от доц. Славова и ги занесох на проф. Хаджиолов в онкологията. Той беше категоричен, че няма туморни клетки. След това ги изпратих и в Германия. Мнението от там беше същото – няма туморни клетки. После отидох при въпросната доц. Славова. Казах й, че нямам ра к. Тя отговори, че трябва да провери. Въобще не й пукаше какво е направила! След подробно гледане на микроскоп и съответните хистологични изследвания, написа върху първоначалната си диагноза, че няма туморни клетки!

– Как ви се отразиха химиотерапията и облъчванията?
– От всичките тези химиотерапии и от лъчетерапията получих много сериозна кашлица, стеснения на вените и фибрози. Започнах да се подувам. Лицето ми ставаше двойно или тройно. Аз деля хората в медицината на доктори и на лекари. Слава Богу, попаднах на лекар – доц. Иво Петров от болница “Токуда”. Той ми направи една доста сложна манипулация. Каза, че я прави за първи път. Направи ми стент на двете вени, които отиват към вена кава. Те бяха запушени от фиброзите от напълването на организма ми с отрови. Успя да ги отпуши. Подуването веднага спря. В същата болница, в съседното отделение – една седмица преди да вляза при доц. Иво Петров – отидох за поредната бронхоскопия на петното в белия дроб, което не се знаеше точно какво е. Попаднах на шефа на отделението по гръдна хирургия – д-р Минчев. Той ме погледна, опипа ме под мишницата и каза, че имам увеличен лимфен възел, който трябва веднага да бъде отстранен. Аз с цялата си наивност се съгласих. Подложих се на тази операция. Въпросният лекар е отстранил няколко лимфни възли, за да ги изследва. Оказа се, че в тях също няма злокачествени клетки. Но цялата работа при д-р Минчев беше за пари. Платих 800 лв. (от тях – 450 лв. за избор на екип). Аз не го познавах, но все едно, че съм го избрал. Без мое съгласие, по време на пълната упойка, той ми е направил и бронхоскопия. А аз я бях правил само месец преди това при доц. Костадинов в пулмологията на “Александровска” болница. Тя бе показала, че ми няма нищо. Цялото ми стоене в болница “Токуда” бе един ден. Влязох сутринта, на обяд ме оперираха, на другия ден ме изписаха. Този еднодневен престой ми струваше 800 лв.!

– Как внесохте тази сума?
– Платих ги на касата като дарение. Старая се да забравя това. Човек трябва да махне с ръка. Мисля, че има една по-висша сила, която се нарича Господ. Според мен той забавя, но не забравя. Смятам, че на хората, които ми причиниха всичко това, Господ ще им го върне. Струва ми се, че голямата част от лекарите си гледат работата чиновнически. И въобще не се замислят за последствията, които имат техните решения. Ако бях по-лабилен в психично отношение, можех да се самоубия!

– Кой от всички доктори ви обърка най-много, доц. Славова ли?
– Да. От нея тръгна всичко. Докторите започнаха да лекуват една поставена диагноза. По всички правила на медицината, тя се лекува по този начин – с химиотерапия и с лъчетерапия.

– Как се чувствате в момента?
– Горе-долу добре. Има още няколко неща, които трябва да се долекуват. Дано да попадна на по-добри лекари. Имам работа, която ми е интересна. По този начин се чувствам по-стабилен.

– Други здравословни оплаквания имате ли?
– Страдам от лек диабет, но пия лекарства за него. Хипертонията ми е почти излекувана, благодарение на моя приятел проф. Асен Гудев, шеф на кардиологията в болница “Царица Йоанна”.

– Каква публика е лекарската?
– Имам много приятели лекари. Според мен те са от т.нар. интелигентна публика. И лекарите, и актьорите се занимават с човека. Лекарят обръща повече внимание на физическото състояние, а актьорът – на психичното. Човекът като компонент е един психо-физически апарат.

– Имате ли любима роля?
– Да. Следващата. Има и нещо друго. В театъра и в живота всичко се прави с любов. Няма ли любов – няма резултат.

– Какво е мнението ви за българските болници?
– Те приличат на самата държава. Някои хора живеят в коптори с тоалетни на двора, други имат позлатени тоалетни. Такова е и състоянието на българските болници.

Има кошмарни места. Едно от тях е онкологията в ИСУЛ, където се провежда химиотерапията. Гледката е безумна! Стените са изкъртени, от тях стърчат кабели, навсякъде е мръсно, небоядисано. Има и комфортни болници. Например в същия ИСУЛ отделението по гастроентерология е прекрасно. Стаите са чисти, тоалетните са хубави. Същото е и при проф. Асен Гудев в кардиологията. Мисля, че е пълно безобразие да има такива звена като онкологията в ИСУЛ! Това не прилича на нищо! Може би всичко зависи от човека. Да сложиш един мърляч и в най-чистото и приятно място, ще съумее за месец да го направи такова, каквото е според неговото виждане. Т.е. мърлячът си остава мърляч! Мисля, че с повече вътрешна естетика човек би могъл да промени нещата.

– Цените на лекарствата по джоба на българина ли са?
– Категорично не! Възрастните хора не могат да ги купуват. Аз имам впечатления от Германия. Там нищо не се плаща. Когато личният лекар ви е предписал нещо, то не се плаща. GP-то се съобразява и дава на пациента лекарства, които са му необходими, но не непременно най-скъпите. Най-богати в света са монополите на фармацевтичните фирми. До голяма степен те командват здравеопазването. Прави ми впечатление смяната на имената на лекарствата. По този начин сменят и цената на медикамента. И лекарите стават зависими. А оттам нататък страда пациентът.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА

http://www.blitz.bg