Владимир Пенев е роден на 24 октомври 1958 г. в София. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Маргарита Младенова през 1982 г. Два пъти е печелил наградата “Аскеер”, има и “Икар” за ролята си в “Мъртвешки танц”. Освен че има куп постановки зад гърба си, той се е снимал в “Рапсодия в бяло”, “Патриархат”, “Пясъчен часовник”, “Дзифт”.В момента участва и в сериала на БНТ “Под прикритие”, където играе комисар Емил Попов.

– Г-н Пенев, какво ще стане в последния епизод на “Под прикритие”? Ще успее ли полицията най-накрая да хване лошите, или те пак ще се изплъзнат?

– Не мога да кажа. Това е най-решителното действие, което трябва да се предприеме. Дали ще стане, или не, ще доведе повече зрители пред екрана.

– Защо все се измъкват лошите?

– Първо, защото форматът е такъв – това е сериал, което означава, че следва продължение. Един конкретен случай на взаимоотношения между някой престъпник и органите на властта в реално време се развива в рамките на години. Това е съкратен вариант на реалността. И ако броим една серия за една година, вероятно накрая на 20-ата серия трябва да се случи нещо, както се случва в живота. От друга страна, сериалът не е новини, не отразява 100% реалността, има художествена измислица. Освен това е претворен от актьори, които не са тези, за които хората ги възприемат. Заслуга на артистите е, че изглеждат и играят така, че все едно героите им са истински. Тези хора работят, за да има художественост, да има момент на изкуство. То със сигурност възпитава. Трябва да създаде у този, който гледа, морална ценностна система, която да постави на правилното място персонажите от реалния живот. За съжаление, у нас персонажите, които са пример за подражание, са престъпниците. Ангажимент на всички нас е да създадем усещане и симпатия у зрителя към правилните хора, защото иначе е трагично положението.

– Защо?

– Не е възможно да не знаят на улицата кой е Левски. Мислят, че е футболен отбор. Идея нямат. Посредствеността е грандиозна, потресаваща е. Не е възможно да си мислиш, че престъпният живот е така привлекателен. Стойността на човешкия живот се принизява. Млад ще ме очистят, но поне така да го изживея, както намирам за добре.

– Вие самият явно давате добър пример, защото получихте награда от МВР.

– Тя е персонална, за мен. Никъде не пише, че е за инспектор Попов. Владимир Пенев получава награда за издигане имиджа на българския полицай.

– Защо ви я дадоха?

– Защото чрез тази роля правя това. Но тя е на актьора. Има голям проблем в нашето общество. Не е възможно да не виждаш надписите в началото на сериала и да не виждаш, че тези хора ги играят артисти.

Не можеш да викаш на Михаил Билалов Джаро.

Той не е Джаро, а прекрасен български актьор, който няма нищо общо с престъпните босове. Това е обидно. Всички тези артисти имаме огромен бекграунд – страхотни филми, роли, награди. Аз имамтурнета в целия свят с театрални представления. Как мога да си представя, че това е ролята на живота ми.

– Връща ли ви назад тази роля?

– В никакъв случай. Това е много добра роля. Самият аз съм коренно различен от Попов и това мисля за свой голям успех.

– Как успявате тогава да изградите такава роля?

– Нали затова съм учил. Аз съм магистър в тази област. Имам зад гърба си 30-годишен стаж.

– Каква роля още искате да изиграете?

– О, не знам. Никога не си мечтая за роли.

– Защо?

– Защото те ми се случват. Обичам това, което ми се предлага, да ме изненадва – да вляза в чужда кожа, да проследя начина на мислене, логиката на поведение, характера, който е толкова далече от мен през моите качества

– В “Златните мостове и Секвоя” играете депутат. Допада ли ви този образ?

– Да, много се забавлявам. Защото това пък е съвършено друга роля и ситуация. Там е много приятна и средата, в която се намирам. Това са едни от най-добрите артисти, с които България разполага. И Бойка Велкова, и Светла Янчева, и Василена Атанасова, и Атанас Атанасов. Те повдигат нивото на самото представление.

– Как изградихте образа на депутат?

– Това не е обобщаващ образ. Моят герой случайно е депутат, попаднал в неприятна ситуация. Той се оказва задължен на една жена и трябва да я възмезди. Използвам характерност на говорене, слагам брада и мустаци, което би трябвало да напомня на зителя за Петър Берон, но в никакъв случай нямам предвид самия него като политическа реализация. Хрумна ми изведнъж, защото в текста пишеше, че героят ми се е занимавал с екология . Свързах това с Петър Берон. И видът му е много характерен. А в театъра и в киното обикновено се използват крайни примери.

– Следите ли политическия живот?

– Горе-долу, да.

– Увличали ли сте се някога да влезете в политиката?

– Не. Защото това не ми е работата. Не разбирам от това. Ако нещо ми е интересно, това е по-скоро дипломацията. В наши дни тя е някак си пречупена през сложни икономически и политически интереси и не мога да й хвана логиката. Старата дипломация ми е интересна, как постигаш неща, без да се стига до войни, сражения.

– Какво видяхте сега като жури на новото предаване на БНТ “Кастинг”?

– Беше много изтощително, макар че не участвах във всички кастинги. Видях най-различни хора. Видях хора, които не знаят защо, но просто искат да ги показват по телевизията. Не е задължително човек да е страшно талантлив. Винаги не преставам да давам за пример Мадона. Това е жена, която не може да пее правилно на живо – пее лошо, фалшиво. Но е толкова интелигентна, умна, толкова добре разбира какво трябва да прави, за да го продаде, че е номер едно и е кралица на попа – в това, в което най-малко може. Нямам нищо против хора, които не могат нещо, но трябва да знаят какво точно искат. За да разбереш това, се изисква суперинтелигентност, добро познаване на собствените си възможности, добра стратегия, за да знаеш как да постигнеш това, което искаш.

– Вие така ли успяхте?

– Не, аз не съм толкова амбициозен. Аз съм по-стихиен. Но в голяма степен има значение, че си давам сметка за това.

– Все пак срещнахте ли талантливи хора в “Кастинг”?

– Да. Проблемът беше в това, че има два вида подход към хората, които се появяват на екрана. Единият е да се търси типаж за нещо конкретно. Може да бъде всеки един, който пасва на типажа. Да заеква, да е със зелени очи, с рижа коса. Това е 1 на 100 000 истински такъв. Ако го намериш, е супер и филмът ти се получава. Другият вариант е да търсиш артисти, които могат да бъдат много неща – да бъдат този рижавия, който накуцва, но и нещо друго. И понеже още не знаем за какво се състезават тези мъже и жени, не знаем сценария, ние избирахме крехък баланс между интересни типажи, които не са артисти.

– Пътувате много, коя е следващата ви дестинация?

– Много искам да пътувам, обаче стана така, че дъщеря ми замина за Барселона да учи. Това е сериозен финансов ангажимент, който трябва да покривам. Затова моите пътувания са минали на заден план. Засега знам само, че ще ходя в Ню Йорк.

– Какво ще правите там?

– Поканиха ме театрални критици, които последните 3 години идват в у нас, гледат постановки, после пишат за български театри. И сега най-неочаквано ме поканиха да замина в Ню Йорк от 17 до 25 септември, да гледам театър там и да се срещам с различни хора.

– Други ваши колеги поканени ли са?

– Да, но още не знам кои.

– А дъщеря ви какво учи в Барселона?

– Икономика и финанси.

– Яна гледа ли с приятелите си там “Под прикритие”?

– Да, много са запалени в Барселона българските студенти.

– Ще се промени ли героят ви в сериала?

– Не, няма да се промени. Целият смисъл на този сериал, на жанра му – екшън криминале, изключва такива крайни промени и изненади, които са приоритет на сапунките. Много често ме питат дали някой няма да възкръсне. Не, няма да възкръсне! В този вид филми никои не възкръсва. Влизат нови хора, историята става различна. Но няма да се появи брат близнак, няма да се окажат брат и сестра някои от героите и да не могат да се оженят.

– Вие се срещнахте с прототипа на героя си – комисар Цоновски.

– Той не е прототип, а човекът на това ниво в ГДБОП, на което отговаря Попов.

– Какво най-много ви впечатли в него?

– Интелигентността, чувството за хумор. За съжаление, добрите герои са леко скучни, защото са добри. Това е нещо като закон в телевизията. Не можеш да си позволиш да си малко гъзар, да говориш на уличен език, да имаш страсти като мотор.

– В живота добър ли сте?

– Надявам се да съм добър. Само че по по-забавен начин от Емил Попов. Но много пъти съм играл лошия. Ето например в “Дзифт” играех най-гадния – Плужека. Но пак беше много интересно.

– По-лесно ли е да си лош?

– Няма лесно. Който си мисли, че това е лесна работа, много се лъже, да заповяда някой ден на снимки.

– Как ставаш друг човек?

– Сигурно има някаква диагноза. (Смее се.) Това е и въпрос на научаване и практика, а вероятно е и част от таланта на актьора. Не препоръчвам на никого да става артист. Това е наистина тъжна професия.

– Защо да е тъжна?

– Такава е. Примерно Мишо Билалов започна кариерата си, взе “Аскеер” за изгряваща звезда, изведнъж замина и промени живота си. И 20 г. той не беше артист.Какво му е коствало, дали се е чувствал добре? И само някакъв шанс, че го извика Явор Гърдев да играе в “Козата или коя е Силвия”, промени за втори път живота му. Аз имам много мои колеги от ВИТИЗ, които заминаха за чужбина, престанаха да бъдат артисти и на които това не им се случи. Ваня Цветкова, също моя добра приятелка, също се завърна. Но какъв е шансът да стане това? В България няма голям пазар за тази работа. Дори и да не те изберат за главна роля, да имаш работа, за да поддържаш нивото си на актьор. Навремето всички, коитозавършвахме ВИТИЗ, имахме разпределение и отивахме задължително 3 г. в театъра. И ти трупаш опит, контакти. И въпреки това от моя клас има само двама души, които са артисти. Много трудна професия – за оцеляване, за съхраняване на морала, за уцелване на точния момент. Има много изкушения, с които да направиш страшни компромиси.

– Вие правили ли сте комромиси?

– Надявам се, че не съм. Поне се мъча да не правя.

24chasa.bg