EUR
Зареждане ...
Фолклорната певица Поли Паскова е една от най-успелите ни родни представители в бранша – умело съчетава чил хаус, рок, диско поп с народна музика. Пяла е в десетки страни пред многохилядна публика. Още преди бума на чалгата, е кръстосала Америка като певица на „Пайнер”, а в края на този месец започва колосално турне в Канада.В края на 2011-а излезе последният й албум „Цвете непогалено”, изнесе 90-минутен концерт на живо с оркестър и танцьори в Босна, получи предложение за български фолклорен албум в Сърбия. Невероятно, но факт, че шовинисти като сърбите искат старите й песни. Наскоро Поли записа авторска песен -„Ти мислиш лако е мени“, на известната композиторка Ясмина Якшич.– Поли, постиженията ти са толкова впечатляващи, че не мога да ти намеря аналог сред певиците на „Пайнер”, но за теб не се борят „корици”, колкото и да си успешна и красива…
– Как да ти отговоря?! Ще приемеш ли за обяснение това, че не съм напомпана със силикон, защото си „имам” достатъчно и навсякъде. /смях – б.а./ Нямам любовник, който да ме бие – радвам се на прекрасен брак с три прекрасни деца. Пея без да се дрогирам. С две думи, скучна съм. Изглежда не е важно, че пея не пред 200-300 души маниаци на чалгата из дискотеките, а пред 2 до 5-хилядна публика в концертни зали – на живо, с оркестър и танцьори.
– Защо кръсти последния си албум „Цвете непогалено”?
– Всяка от нас – ематципираните съвременни жени, в известни моменти иска да бъде по-малко силна, да намери своя рицар, дабъде „погалена” от мъжа. Албумът е кръстен на една авторска песен на жена, която сама ме потърси – Росица. Каза ми директно, че й трябват пари, за да лекува съпруга си. Доколкото знам, сега работи в Италия. Исках бърза песен, а избрах бавна – трогна ме баладата на Роси. Иначе текстовете на песните ми ги пише една уникално талантлива жена – Мария Маринова.
– Какво ще кажеш за битките около „най-дългото хоро”?
– Идеята е хубава, но съм противник на такива „рекорди на Гинес” в музиката. Не може да има такова състезание.
– Има ли хора, на които се възхищаваш?
– Знаеш ли, има чудаци, които ме изпълват с философски мисли за живота. Имам една съседка, много колоритна личност. Посветила се е на животни – кучета, котки и др. екземпляри, които гледа не по европейски, а направо по световни стандарти. В очите на мнозина може да изглежда луда, защото за това дава луди пари, но чрез тази жена аз прозрях една философска мъдрост – че за да бъдеш щастлив трябва да се отървеш от „данъка обществено мнение” и да правиш от сърце онова, което ти диктува сърцето ти. Веднъж я карах с колата си, а тя носеше едни фенери и на определени места по пътя към София ме караше да спирам, за да храни бездомни кучета. Ще ти разкажа един случай , който ме порази: спряхме, тя подхвърли на едно буквално диво псе три фенера, а то не се спусна да ги яде, макар и да личеше, че е омършавяло от глад. Дойде до колата и й целуна ръката. Ако щеш вярвай, но така беше. Гледаше я с благодарни очи. Тя му каза „Яж!” и чак тогава то ни обърна гръб и отиде при храната. Много мислих после върху това. За разликата между нас, хората в момента, и животните!..Гладът и кризата не са основание за все по-нарастващата пустош в душите ни. Винаги избирам текстове на песни, които да стигат до сърцето и да облагородяват душите на хората.