Вече рядко чета форуми, но попаднах на един във Facebook, където се обсъждаше смъртта на Уитни Хюстън и меко казано ми се догади от глупостите изписани в него. Някакъв младеж, за да се направи на интересен пише, че в България я харесвали трима души и съжалявал, когато умирал известнен наркоман, друга девойка сравнява смъртта на Уитни Хюстън с трагедията в село Бисер. В моменти като този, когато си отиде световна музикална личност си проличава колко малка е България и колко малки са душите на някои българи. Излишно е да описвам приноса на певицата в съвременната музикална култура, защото и на хората, които пишат глупости по нейн адрес е ясно какво творчество ни завещава. Тъжното е, че в такива моменти си проличава провинциализма на мисленето и дълбоката комплексарщина завладели част от нас. Когато целият свят скърби и почита уникалния глас Уитни Хюстън, в България се надигат гласчета – видите ли тя била наркоманка, не възпитала дъщеря си и ходела по купони. Смешен плач на хора, които се прилепват към смъртта на голям творец, за да излеят злобата и вътрешното си неудовлетворение. Всъщност форумите са за това – там много ясно си личи кой комплексар се крие зад монитора и кой е широкоскроен и може да напише: „Благодаря ти Уитни!“. За неповторимите мигове с които ни дари и с които ще ни даряваш вечно със своите песни.

Иво Югов

barometar.net